„Молец“ представи новата изненадваща колаборация „Вече знам“ с Теодосий Спасов и Стоян Янкулов – Стунджи. Видеоклипът е наличен в онлайн канала на групата.
Новият сингъл идва след близо 7-месечна подготовка, а творческата колаборация с двама от най-значимите български музиканти – световно признатия майстор на кавала Теодосий Спасов и изключителния барабанист и перкусионист Стоян Янкулов – Стунджи, вдига още по-високо летвата.
„Изключителна чест е да направим този трак заедно с великите Теодосий Спасов и Стоян Янкулов (Стунджи). Тази и много други нови песни ще чуете на 04.11 и 05.11 в Зала 1 НДК“ – анонсираха момчетата от „Молец“.
Видеоклипът към „Вече знам“ е под режисурата на Крис Захариев, а оператор е Пламен Каменов – доказал се тандем в изключително успешното партньорство с групата. Визуализацията на песента и този път е силна и въздействаща, кореспондираща с цялостното творчество на дуета.
Юли от „Молец“ изненадващо сам – И тва ще мине / Видео
Юли и Крис от „Молец“ разкриха своята формула за успех
Молец и Robi с изненадваща колаборация – Как / Видео
Премиерата на проекта се случва няколко седмици преди големите акустични концерти на „Молец“ в Зала 1 на НДК – на 4 и 5 ноември 2025 г. И на двете дати групата ще представи най-новия си албум „Параклис“ в специални акустични аранжименти, които ще прозвучат за първи и последен път именно в този формат. С участието на над 10 музиканти, вокалното трио „Фида“ и струнен квартет, спектаклите обещават незабравимо музикално преживяване.
„Вече знам“ – текст:
Промени ме, щото вече си омръзнах.
Колко пъти стигам до едно и също…
Вече знам,
вече знам.
Залепи ме, щото вечно се разкъсвам.
Любовта отлита, после пак се връща…
Вече знам,
вече знам.
Знам, че няма ме отдавна,
и осиротявам.
Липсата от Теб ме прати,
Твоят глас не разпознавам.
Вика ме обратно,
приближи се пак до мен.
Научи ме да Те искам,
да обичам както беше преди.
Името Ти да изричам,
да се рони от очите ми.
Научи ме да Те искам,
Любовта Ти да е близо,
надълбоко в моите гърди.
Хиляди мисли,
като мъниста,
тичат по листа —
вече ми писна.
Вече не искам,
кво ли ми липсва сега.
Не бе, не бива,
егото вика
да съм сам и това е.
Раната прясна,
живо ли гасна…
Трябва да се покая.
Няма ли, няма ли
кой да ми покаже пътя?
Надали, надали,
ако съм с Теб ще се объркам.
Трябва ли, трябва ли,
уча се на всяка стъпка.
Давам ли, давам ли,
или само се залъгвам.
Знам, че няма ме отдавна,
и осиротявам.
Липсата от Теб ме прати,
Твоят глас не разпознавам.
Вика ме обратно,
приближи се пак до мен.
Научи ме да Те искам,
да обичам както беше преди.
Името Ти да изричам,
да се рони от очите ми.
Научи ме да Те искам,
Любовта Ти да е близо,
надълбоко в моите гърди.
