Певицата записа химна на Родопите
Ашли записа една от най-разпознаваемите български песни. Фолк звездата на Diapason Records изпълнява еднакво добре както попфолк, така и народни песни, ето защо тя прави поредна своя интерпретация на песен от своя роден край.
Премиера на „Бела съм, бела, юначе“ бе в ефира на Фен Фолк ТВ. Тя не е обикновена, а е известна като химна на Родопите и всеки родопчанин я знае. Много тежка, тъжна и специална, особено за хората от тази област.
„Това е една изключителна песен. Научих я, когато бях 7-годишна, от недостижимата Радка Кушлева. Патриотична и толкова близка до народа, че няма човек от Родопите, който да не я знае и да не я носи в сърцето си. Макар и да звучи като клише, настръхвам като пея „Бела съм, бела, юначе“. Аз съм от Родопите и затова ми е свидно да я изпълнявам и да гледам сълзи и гордост в очите на хората, докато я слушат.“, сподели талантливата Ашли.
Аранжиментът е дело на Виктор Йорданов – Кардама. Видеоклипът е заснет по идея на режисьора Ненчо Касъмов. Музикантите, които участват във видеото са родопчани, приятели на Ашли и ценители на фолклора.
За песента има легенда, според която, докато България е под робството на Османската империя, а еничарският корпус е в разцвета си, българите са били принудени да заминават на гурбет. В едно от родопските села, през пролетта, мъжете тръгвали с овцете си в Беломорието да се трудят за поминъка си.
Те оставяли селото с безпомощни жени и деца, които ги застрашавали башибозуци, чакащи селото да се обезлюди, за да го ограбят и да осквернят жените. С всички мъже заминал и млад момък, който мечтаел да събере зестра, с която да поиска любимата си от родителите й.
Една възрастна жена събрала всички моми и ги завела високо в планината на връх Орфей, където ги скрила в пещера. Тя начернила лицата им с въглен и ги облякла в овчи кожи, за да приличат на диви хора. Така ги предпазила от заплахата на башибозуците. Възрастната жена се грижела за момичетата като им носила храна и вода.
Дошъл денят, в който техните близки се завърнали от гурбет. Те отишли при семействата си, но не могли да повярват на гледката. Пред тях стояли хора с мръсен вид и мирис. Те побягнали от дивите жени, защото не могли да ги разпознаят.
Един момък обаче останал на входа на пещерата и се взирал в очите им с надеждата да познае любима си, за която не спирал да мисли през времето, в което те били разделени. Погледът му се спрял на познати очи, в които виждал любовта, която той самият изпитвал. Тогава девойката пристъпила напред, изтрила лицето си и запяла:
Бела съм, бела, юначе
Бела съм, бела, юначе,
цела съм светан йогрела.
Един бе Карлък останал
и той не щеше остана, /2/
ам беше в могла потънал.
В моглона нищо немаше,
сал едно вакло овчарче. /2/
и едно бело момиче.
Последвайте ни за актуални новини в Google News
