Михаил Бургуджиев в откровена изповед за бившата си съпруга Таня Боева

Бившият съпруг на Таня Боева – композиторът Михаил Бургуджиев, изпрати писмо до агенция БЛИЦ, в което подробно излага своята позиция по повод изказванията на певицата, че тя и новата й половинка са подложени на тормоз от него.

Сайтът blitz.bg публиква неговата гледна точка с минимални съкращения. Ето какво се казва в писмото:

„За поредните измислици на бившата ми жена съм завел дела, тъй като никога и по никакъв начин тя не е била заплашвана или малтретирана от мен или член на фамилията ми. Това, което най-силно ми причинява болка обаче , не са нейните клевети и обиди, а фактът, че въпреки съдебните решения, аз не само не съм виждал сина си от година и половина, а от 12 месеца нямам и телефонен контакт с него.

С бившата ми съпруга – Таня Боева, сме във фактическа раздяла от месец юни 2017 година, когато тя се изнесе от семейното ни жилище заедно със сина ни – Росен Бургуджиев. Единственото вярно отразено обстоятелство във въпросните статии е наличието на влязло в сила бракоразводно решение между мен и Таня Петкова, с което сме уредили личните и имуществените си отношения.

Съгласно постигнатото споразумение родителските права са предоставени на майката, като за мен бе отреден режим на лични контакти. Всички заседания, на които съдът определи режим на тези контакти , се проведоха в личното присъствие на г-жа Петкова и тя възприе лично волята на съда. И не я изпълни.

Междувременно бившата ми съпруга депозира молба за издаване на незабавна защита по ЗЗДН, в която ме обвини, че съм упражнил спрямо нея акт на домашно насилие. Така в продължение на 7 месеца, аз не можех да доближавам жилището, в което тя живееше със сина ни. С решение на ОС – Стара Загора въпросната заповед бе отменена и съдът прие, че няма доказателства да съм извършвал акт на насилие.

Давал съм обяснения и по други преписки, образувани по нейни жалби за тормоз, осъществени от мен или от баща ми срещу нея, които отново са приключвали с извод за липса на данни за извършени престъпления. Статиите във някои от медиите завършват с изречението „43-годишният музикант може да взема детето си по всяко време, когато пожелае.“ Това изречение е откровено най-голямата лъжа. Оказа се, че няма сила, която да накара Таня Боева да спази решенията на съда.

От месец юни 2017 г. до настоящия момент съм сезирал и продължавам да сезирам органите на МВР, Българския граждански и наказателен съд, Прокуратура. Държавна агенция за закрила на детето, Агенция за социално подпомагане, Министерство на труда и социалната политика, но до този момент нито един държавен орган не е успял да извърши каквото и да било действие, което да доведе до това аз да видя сина си, нито пък някой от тях е успял да накара г-жа Петкова да се подчини на волята на съда.

В районна прокуратура Стара Загора има образувани множество преписки, повечето от които са приключили с мнение, че неизпълнението на съдебно решение не е престъпление, въпреки изричната законова разпоредба в обратния смисъл, тъй като в него било вписано, че аз трябва да взимам детето от контактен център в гр. Стара Загора до приключване на делата между мен и Петкова.

Оказа се, че в Стара Загора такъв център няма, но социалните служби имаха алтернатива, която не можа да се осъществи заради Петкова. Липсата на такъв център в никакъв случай не значи, че съдебното решение не може и не следва да бъде изпълнено. Родителите ми от своя страна също заведоха дело за определяне на режим на лични контакти с Росен, тъй като те също са лишени от възможност да виждат внука си. Вероятно в следствие на това г-жа Петкова напада и тях с грозни клевети.

Най-новата жалба включва в себе си както мен, така и баща ми. Така всеки един от нас трябва да доказва, че не е престъпник, а само се опитва да накара една жена да спази решение на българския съд. Искам да стане ясно едно нещо – единственото ми желание е да виждам детето и да се грижа за него така, както съм го правел години наред и особено във времето, когато кариерата на бившата ми съпруга беше във възход и тя беше по участия цели нощи, а следващия ден прекарваше в сън, след което се подготвяше за следващото участие и т.н.

Всеки нормален човек би следвало да може да си представи какво означава при това положение тази принудителна раздяла, наложена от бившата ми съпруга и какво ми коства да не мога да го виждам, да не знам къде е…“