След два последователни концерта в София през март Цеца Величкович отново се готви да се срещне с българските си почитатели. На 7 ноември сръбската музикална звезда ще се завърне в столицата, за да подари на публиката вечер, изпълнена с любими песни, емоции и споделени спомени.
Преди отново да застане под светлините на прожекторите, Цеца поглежда назад към своя път – от мечтите на едно 15-годишно момиче до десетилетията на върха на музикалната сцена. В интервю пред NOVA тя говори откровено за славата и нейната цена, за хората, които остават до теб по пътя към успеха, за семейството, внуците и една специална българска следа в личния ѝ живот.
От мечтата на 15-годишното момиче до голямата сцена
Днес Цеца Величкович е сред най-разпознаваемите имена в сръбската музика, но зад успеха стои път, извървян стъпка по стъпка. Когато си спомня за момичето, което е била в началото на кариерата си, певицата говори с гордост и признателност към собствените си усилия.
„Това беше едно момиче, което имаше мечта да стане това, което съм аз днес. И мисля, че не съм прескочила нито едно стъпало. Вървях стъпка по стъпка до днешния ден“, споделя тя.
За Цеца успехът не е случайност, а резултат от амбиция, постоянство и вяра в собствените възможности. Тя се гордее както с кариерата си, така и с онова младо момиче, което е имало смелостта да мечтае и да следва посоката си.
„Гордея се и с онова 15-годишно момиче, което имаше здравословна амбиция и вярваше в това, което иска да прави. Вярваше, че ще бъде качествена и успешна“, казва звездата.
Славата има цена, но не променя човека
Животът под светлините на прожекторите носи възможности, срещи и признание, но и лишава от нещо, което за мнозина е даденост – личното пространство. През годините славата е научила Цеца да разпознава хората и да различава искреността от красивите думи, които често съпътстват успеха.
„Особено когато си горе, на върха, всички ти говорят най-хубавите неща. Постоянно ти казват, че животът е розов. Не. Аз живея нормално, когато прожекторите изгаснат и когато сляза от сцената“, категорична е певицата.
Извън концертите и публичните изяви нейният свят е изпълнен с обикновени, но ценни моменти – време със семейството, срещи с приятели и пътувания. Именно там тя намира спокойствието, което балансира динамиката на сценичния живот.
Цеца не отрича недостатъците на известността. Когато си разпознаваем навсякъде, личният живот неизбежно става по-труден. Но това е част от избора, който е направила още в началото.
„На мен например това никога не ми е пречило, защото аз съм искала да живея този живот“, признава тя.
Сред най-важните уроци, които славата ѝ е дала, е умението да се пази, да преценява хората и да избира внимателно с кого и как общува.
Същата Цеца – на сцената и у дома
Големите артисти често се изправят пред предизвикателството да запазят себе си, когато популярността промени живота им. За Цеца обаче този въпрос няма сложен отговор.
„Аз не съм се променила. Никога няма да мога да разбера хората, които стават известни и след това се променят. Забравят хората, с които са започнали. Забравят покрай кого са минали, докато са изкачвали стъпалата към успеха“, казва тя.
Певицата вярва, че отношението към хората е също толкова важно, колкото и постигнатото в професионален план. Успехът не бива да изтрива спомените за началото, нито признателността към онези, които са били част от пътя.
Тази философия я свързва и с родното ѝ място – Житораджа. Макар да не живее там от повече от 30 години, Цеца продължава да пази близостта си с хората, сред които е израснала.
„С всички хора, които разпозная, се поздравявам и разговарям. Това е част от мен. Това съм аз“, споделя тя.
А когато става дума за характера ѝ, разликата между сцената и ежедневието е почти незабележима. Същата енергия, усмивка и любов към хората я съпътстват и извън концертната зала.
„Аз съм това, което съм – и на сцената, и извън нея. Това е моят весел дух, моята енергия. Много хора казват – и голямата ми харизма. Но аз просто обичам хората“, разказва звездата.
По-мека като баба, но винаги със собствен характер
Ако като артист Цеца е свикнала да бъде категорична, в ролята си на баба тя си позволява повече свобода и нежност. С усмивка певицата признава, че подходът ѝ към внуците е различен от този, който е имала към собствените си деца.
На въпроса кога за последно някой ѝ е казал „Не!“ тя отговаря с характерното си чувство за хумор:
„Супер! Аз съм нетипична във всичко. Бях нетипична и като майка. Нетипична съм и като баба. Само че като майка бях по-строга, разбира се. А сега като баба позволявам на внуците си всичко.“
За нея границата между родителската строгост и бабината глезотия е съвсем естествена. Възпитанието е отговорност на родителите, докато бабите и дядовците могат да се наслаждават на времето с малките и да ги обграждат с обич.
„Родителите възпитават децата. Не бабите и дядовците. Нали така?“, пита риторично Цеца.
Зад шеговития отговор се откроява една от най-важните части от живота ѝ извън музиката – семейството. Именно близките хора са нейната опора и мястото, където не е необходимо да бъде голямата звезда, позната на милиони почитатели.
Цеца Величкович се завръща триумфално в София с нов грандиозен концерт
България – публика, която пее с цялото си сърце
Връзката на Цеца Величкович с България започва още в ранните години на кариерата ѝ. Певицата си спомня, че е идвала у нас още на 15-годишна възраст, когато излиза албумът с песента „Lepotan“. Реакцията на българската публика е силна още тогава, а последвалите участия в различни градове превръщат страната ни в специална спирка от музикалния ѝ път.
Днес, след толкова много концерти и срещи, тя признава, че вече дори не може да преброи колко пъти е пяла пред българска публика. Но едно нещо остава непроменено – радостта от всяка следваща среща.
„Българската публика винаги е умеела приятно да ме изненадва“, споделя Цеца.
За нея не са необходими сложни очаквания. Достатъчно е хората да дойдат с добро настроение, да пеят заедно с нея и да бъдат готови да се забавляват.
„Винаги има прекрасна атмосфера. Винаги има прекрасна енергия. Винаги има страшно много емоции. Винаги много се радвам, когато пея пред българската публика. Наистина много се радвам“, казва певицата.
Има нещо особено в начина, по който българските почитатели преживяват сръбската музика. Макар езикът да не е роден за тях, мелодиите и текстовете се оказват достатъчно близки, за да бъдат изпявани дума по дума.
„Българите не говорят сръбски, но разбират доста. И пеят всичко – на сръбски“, разказва Цеца.
Тя отбелязва, че българската публика слуша не само нейните песни, но и музиката на редица популярни сръбски изпълнители. Според нея именно песните създават естествен мост между двете култури – отвъд езиковите различия и границите.
Една българска следа в личния ѝ свят
Връзката на певицата с България не се изчерпва с концертите и многобройните ѝ почитатели. В личния ѝ живот също присъства българска нишка – нейната кума Валентина, която е българка и има роднини в Сърбия.
Двете общуват на двата езика, като всяка от тях научава по нещо от езика на другата.
„Аз покрай нея уча български, а тя учи сръбски“, разказва Цеца.
Именно Валентина ѝ споделя колко много българи разбират текстовете на сръбските песни и колко силна е любовта към този жанр у нас.
Тази лична история допълва картината на отношенията между певицата и България. За нея страната ни не е просто място за концерти, а публика, с която има дългогодишна емоционална връзка и с която продължава да открива общ език – понякога дори без думи.
Песните, които публиката не забравя
Когато говори за репертоара си, Цеца знае кои заглавия предизвикват най-силна реакция сред българските почитатели. Сред тях са „Trepni“, „Zabranjeni grad“, „Pile“, „Maskarada“ и „Lepotan“ – песни, които отдавна са намерили своето място в сърцата на публиката.
За певицата един от най-красивите моменти на живото изпълнение е именно споделеното пеене. Дори когато се случи да забрави някой ред от текста, публиката е готова да поеме щафетата.
„Ако ми се случи да блокирам и да не мога да се сетя за текста, публиката пее всичко. Всичко знаят“, казва тя.
Тази близост между артист и публика превръща концертите в нещо повече от поредица от изпълнения. Те са срещи между хора, които споделят спомени, емоции и песни, останали с тях през годините.
Щастието след аплодисментите
Какво помага на една от най-популярните сръбски певици да си почине от сцената и да възстанови енергията си? Отговорът на Цеца е прост – семейството, приятелите и пътуванията.
„Времето със семейството ми. Времето с приятелите ми. Някое хубаво пътуване с приятели. Това ме отпуска и релаксира“, споделя тя.
Певицата обича да пътува с близките си хора, защото именно тези моменти ѝ носят лекота и радост. Смехът, споделеното време и възможността да бъде просто себе си са сред нещата, които я зареждат най-силно.
В свят, в който популярността често поставя човека под постоянно наблюдение, Цеца намира равновесие в най-обикновените неща. В семейството, в приятелството, в спомените за началото и в любовта на публиката, която продължава да пее песните ѝ.
На 7 ноември София отново ще посрещне сръбската суперзвезда. А за Цеца предстоящата среща е поредната възможност да сподели с българските си почитатели онова, което остава непроменено през годините – музиката, енергията и удоволствието да бъдат заедно.
Защото зад голямата сцена и аплодисментите стои човек, който продължава да вярва в мечтата на онова 15-годишно момиче – и който знае, че най-ценните неща в живота невинаги са под светлините на прожекторите.
Последвайте ни за актуални новини в Google News
