Юнона: Не съм сама, но винаги съм самотна

Юнона разказва за приятните летните спомени, свързани с почивки и безценни мигове, прекарани с дъщеря си.

“С Глория вече сме като приятелки. Тя много бързо порасна. От два месеца насам изведнъж стана жена. Вече не е малкото момиченце. Децата на нейната възраст много бързо и рязко се променят. Нещо, което и аз забелязвам. На нас времето с нея никога не ни стига, никога не сме си достатъчни, винаги си липсваме. Надявам се другата учебна година вече да е при мен в София и да се премести да учи тук. Най-накрая да живея с дъщеря ми така, както аз искам” – казва тя в “Автограф”.

Певицата не крие, че известността, която има, тежи на дъщеря й. В училище има деца, които често й казват, че се възползва от славата на майка си и затова й пишат хубави оценки, а това не е така.

Според Юнона децата са искрени в това, което мислят, никога не го спестяват и не можем да им се сърдим.

“Но Глория е доста разумно дете и може да прецени сама възможностите си и да не обръща внимание на нещата, които по някакъв начин я карат да се натъжава. Засега успява да не се влияе от мнението на своите приятелки, защото знае отлично къде стои и какво може” – обяснява изпълнителката.

Радва се, че на дъщеря й е интересно да учи и другата година е предвидила да я запише в английска паралелка в София. Доволна е също, че не проявява интерес към музикантската професия.

“Не мисля, че е неблагодарна професия. Всяка професия, стига да ти се занимава с нея, да си достатъчно дисциплиниран и упорит, можеш да успееш навсякъде. Но професията на музиканта е свързана с много трудности от типа на: нямаш семейство, нямаш личен живот, постоянно си на път, не знаеш утре къде си, в кой хотел ще се събудиш. Нашата работа е доста интензивна, същевременно и интересна. Но в един момент, специално за себе си говоря, уж не съм сама, но винаги съм самотна. Това е всяка вечер, когато се прибера, където и да съм…” – обяснява тя и допълва още:

“Аз съм човек, който обича семейния уют, който предпочита да има семейство и половинка, която след работния ден да го чака. А славата те обрича на живот за всички останали, които те харесват. Човекът до теб, ако го има, трябва да е доста толерантен. В никакъв случай не казвам, че съм нещастна. Но ние хората сме склонни да искаме това, което нямаме. Може би, като го получа, пак няма да съм доволна и ще искам обратното, не знам”.