На 3 март честваме Националния празник на България, навършват се 147 години от Освобождението.
На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага краят на Руско-турската война от 1877- 1878 г. Датата 3 март слага начало на Третата българска държава.
Договорът е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Постановленията за България се съдържат в членовете от 6 до 11 и в член 19.
Съгласно тях България се учредява като автономна, но васална държава с граници, които обхващат с малки изключения почти всички земи в европейската част на Турция, населени с българи. Общата й площ възлиза на повече от 170 хил. кв. км.
Тя има редица права, включително и да иска признаване и от други страни извън подписалите Санстефанския мирен договор, както и правото на международни търговски отношения и на търговски представителства; да сключва търговски, финансови и административно-правни договори със съгласието и одобрението на сюзерена Турция или на попечителя Русия по време на преходния период, както и да има собствена войска и полиция.
За първи път Трети март се чества през 1880 г. – две години след Освобождението – като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. Две години по-късно – през 1882 г., Държавният съвет приема „Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество“. В него за първи път е записано, че денят 19 февруари се чества като ден на „Заключаването на С. Стефанский договор“.
Неупоменаването на император Александър Втори се обяснява с факта, че през 1881 г. той е убит и е наследен от неговия син Александър Александрович. Съгласно Указ 78 от 31 декември 1887 г. се одобрява списък на неприсъствените дни в България. В него денят 19 февруари се отбелязва като ден на „Освобождението на България“.
През 1911 г. е приет нов Закон за празниците и неделната почивка, но и в него 19 февруари продължава да фигурира като ден на „Освобождението на България“. Този закон остава до октомври 1951 г., когато официално е отменен от Кодекса на труда.
С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. събитията от 19-ти и 20-ти век се преизчисляват, като към датата съответно се прибавят 12 дни за 19-ти в. и 13 дни – за 20-ти век. Денят 19 февруари 1878 г. стар стил, става 3 март по нов стил. За първи път по новия стил 3 март е честван през 1917 година.
Трети март се отбелязва като празник до 1949 г. През 1950 г. съгласно постановление на Министерския съвет за определяне на неприсъствените дни през календарната 1950 г. 3 март за първи път не е включен в списъка на неприсъствените дни.
Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно по решение на Юлския пленум (1987 г.) на ЦК на БКП и на Министерския съвет 3 март е възстановен като официален празник. С решение на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и на Народното събрание от 5 март с.г. датата е обявена за национален празник.
Източник: dariknews.bg
Последвайте ни за актуални новини в Google News
