На 25 декември празнуваме един от най-големите християнски празници Рождество Христово – Коледа. В православните храмове се отслужва празнична Златоустова света литургия.
Тропарът за празника звучи така:
„Твоето рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието. Защото в него онези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините. Господи, слава на Тебе!“
Преди повече от 2000 години в покрайнините на Витлеем Богородица ражда Младенеца. Дева Мария го повива нежно и го слага в ясли. Ангелите запели „Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение“. Първи чули хвалата им овчарите, дошли при Младенеца Христос с чиста вяра.
По друг път стигнали до Бога влъхвите, източните мъдреци. Техният път бил труден, както е труден пътят от Вавилон до Витлеем, както е труден той за онези, които търсят истината в тежки интелектуални преживявания и страдания, чрез богословието, философията и науката. И този път довежда до Бога, ако истината се търси от цяло сърце, обръщайки се с молитва към Бога.
На Рождество Христово в небето засиява Витлеемската звезда. Влъхвите били не само владетели, но и учени: те наблюдавали небесните светила и когато забелязали на изток изгрева на чудна звезда, тръгнали след нея, за да се поклонят на Богомладенеца. Преданието е съхранило техните имена: Валтасар, Каспар и Мелхиор. За новородения Христос те донесли злато, ладан и смирна. Злато – за Царя, ладан – за Бога, смирна – за Човека.
Рождество Христово е празникът, който чества въплъщението на Бог в човешка плът – Божият Син, Иисус Христос става Човек, за да спаси човечеството. И това е най-голямото чудо, най-големият дар, който се поднася на човешкия род.
Днес имен ден празнуват всички, които носят имената: Емил, Ицо, Ичо, Младен, Радомир, Радомира, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Христалина, Христо, Христи, Христин, Христина, Христофор, Кристин, Кристина, Кристиян, Кристияна.
Празникът започва в първите часове на 25 декември. Той е своеобразно продължение на Бъдни вечер. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос.
Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква и на 7 януари (по юлианския календар).
Народната традиция е свързана с обичая коледуване.
Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водачът на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев-слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
Обикновено групите от коледари се състоят от старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци.
Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце. Навсякъде по къщите ги чакат с радост, освен ако мъка някоя, смърт или болест не са сполетели дома.
От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището – кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година.
На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Пеят се песни за всеки от семейството – от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия.
На Коледа всички ходят на църква. Прави се традиционното общоселско хоро. По традиция Коледа се празнува в нашата страна 3 дни. Според народните вярвания, ако вземеш сол на заем по Коледа и не я върнеш, ще те болят очите. Ако ти писне ухото на Коледа, означава, че ангел небесен е минал край теб. Затова трябва да се прекръстиш три пъти и каквото си намислиш ще се сбъдне.
На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки – месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия през този и следващите са приготвени от свинско месо.
Последвайте ни за актуални новини в Google News
