24 май е Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този ден се отдава почит на светите братя Кирил и Методий – създателите на славянската писменост.
Братята Константин-Кирил и Методий са родени в град Солун през девети век. През 855 г., (според някои историци – седем години по-късно) те създали глаголицата – славянската азбука, във византийския манастир Полихрон в областта Витиния в Мала Азия и там превели свещени книги. След това те се заели да популяризират християнството на староцърковен славянски сред славяноезичните народи.
Солунските братя имали ученици, които продължили делото им. Сред тях са Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Учениците на Кирил и Методий получили топъл прием в България от княз Борис през девети век. Кирилицата, която заменя глаголицата, е създадена в Преславската книжовна школа. Като неин създател се сочи Климент Охридски, а името й е дадено в чест на Константин-Кирил Философ.
Братята Кирил и Методий са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространяване на християнството. През 1980 година са обявени от папа Йоан-Павел Втори за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици.
Денят на св. св. Кирил и Методий се отбелязва от Българската православна църква на 11 май по църковния литургичен календар. Има данни, че на този ден е отдавана почит на светите братя още от 12 век.
Като ден на просветата празникът се чества за първи път в Пловдив през 1851 г., когато в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий” по инициатива на Найден Геров се организира празник и ученическо шествие. През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден – 24 май.
В края на 1968 г. Българската православна църква въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар. След това Денят на Кирил и Методий се отбелязва от църквата на 11 май. По установената вече традиция Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, на който също се отдава почит на двама братя, остава на 24 май.
За официален празник на България 24 май е обявен с решение на Народното събрание на 30 март 1990 г.
Химнът на Деня на българската просвета и култура – „Върви, народе възродени“, е написан през 1892 година. Автор на текста е Стоян Михайловски, който го публикува за първи път в списание „Мисъл”. През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открива стихотворението в учебник и решава да напише музика по него. Химнът включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Стихотворението е преведено на 21 езика.
Първите български химни, прославящи науката и образованието, са написани в град Елена още в средата на 19 в. Първият е на просветителя и книжовника Стоян Робовски и носи заглавието “Български звезди от Солун”. Вторият е на Иван Момчилов, основател на класното училище в Елена, наречено впоследствие от един от възпитаниците си, Петко Славейков, “даскалоливница”. Има още два химна: на Йордан Ненов, отново учител в това училище, и на Иван Кършовски, възпитаник на училището.
Петият, най-успешният и всенародно признат химн, също принадлежи на потомствен еленчанин, възпитаник на еленското класно училище и син на един от неговите най-видни преподаватели Никола Михайловски.
На 15 май 1892 г. преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски написва възторженото стихотворение “Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи” с първи стих “Върви, народе възродени…”.
Девет години по-късно, през 1901 г., на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващият църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подходящ текст и постоянно отлага.
Един ден забелязва, че едно от момчетата съсредоточено чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. Взема тебешира и започва да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На училищния празник я запява цялото училище.
Така се ражда всеучилищният химн “Върви, народе възродени”. Той е изпълнен официално за пръв път на 11 май 1901 г. в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. През 1902 г. за Деня на българската просвета и славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.
След 1944 г., заради атеистичните убеждения на новата власт, части от текста на стихотворението са променени. Като “и Бог ще те благослови” е заменен с “напред и все напред върви”, а думите в четвъртия куплет “Духовно покори страните, които завладя с меч” стават “ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч”. Цели куплети пък напълно са премахнати от читанките.
Знаем ли днес оригиналния текст на стихотворението „Св. Св. Кирил и Методий”?
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…”
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
