Церемонията на въпросите

“Всеки може да задава въпроси, просто едни го правят по-добре.” /К.К./

Церемонията по връчването на годишните награди на телевизия “Планета” може да се определи преспокойно като Церемонията на въпросите. И без да сме предубедени към номинации, награди и наградени, няма как да не доловим зле прикритото учудване и иронични усмивки на доста от звездите. “Защо?”, “Why?” – както би казал Милко Калайджиев. Какво стана? Къде изчезна радостта и емоцията от празника? Кой и какви тревоги таеше в себе си?

Стара истина е, че камерата вижда всичко. Улавя безпогрешно детайлите. Пред нейното безпристрастно око дори лек жест, гримаса, мимика дават на зрителя възможност да надникне по-дълбоко в душата на всеки застанал или застинал пред нея.

Защо силните, почти ференетични викове и аплаузи, които чувахме, не се припокриваха с картината на спокойната като цяло 2-хилядна публика, когато камерите ни я показваха в общ план? “Гледам и не вярвам на ушите си!” /Ю.В./

Защо певицата, която обявиха, че имала най-много участия не е певицата на годината?

Защо най-пусканият, респективно най-желан хит в дискотеките, както обявиха, не е хитът на годината?

Защо най-каненият изпълнител в клубовете от веригата “Планета“, както обявиха, не е най-рейтинговият?

Защо “Хитът на годината” не е нито на Певицата, нито на Певеца на годината?

Защо албум на 10 дни стана “Албум на годината”, ако наистина критерий са продажбите и колко копия могат да се продадат за 10 дни, та да са повече от няколкомесечните продажби на други актуални и хитови имена?

Защо Камелия, която имаше изключително активна 2010-та година, отсъства от музикалната сбирка?

Защо Ивана, която дори се очакваше да изпее нова песен, не се появи изобщо, па макар да даде някоя статуетка на деен колега?

Защо изобщо на такива мероприятия се появяват само онези, които имат какво да вземат и влизат в роля ту на наградени, ту на награждващи някого?

Защо, защо, защо…?! Феновете в Мрежата, пък и другите, не се надяват да получат отговори на нито един от тези въпроси, но под една или друга форма си ги задават.

Да, “Всеки може да задава въпроси, просто едни го правят по-добре.” /К. К./

Видяхме, че и изпълнителите от сцената задават въпроси към зрителите дошли на музикалната церемония в спортната зала. Някой все пак трябва да им каже, че е грешка, груба грешка е да задаваш въпроси на публиката по време на такова събитие, освен ако предварително не си убеден какъв точно е отговорът или пък не желаеш да правиш викторина с награди, та да ти е все едно какви отговори ще получиш. На едното му се вика реторичен въпрос и е уместно, на другото – зле намерен подход или липса на такъв.

Само че изпълнители, а и повечето от награждаващите, питаха. “Питай да научиш”, както се пее в една фолк песен от съседна Гърция.

Те питаха и научиха!

Великолепният гайдар Петър Янев, който поначало не познава равнодушна към българския фолклор публика, където и да е ходил по света, а той доста е видял, попита: “Обичате ли бългаски фолклор?” – Каква грешка! Ах, само каква грешка! Да бе знаел отговора, да не бе задал въпроса… Петьо, Петьо… На тези награди никой от публиката не е отшишъл, вдъхновен от фолклорните звуци.

Джена също попадна в капана на собствения си въпрос: “Има ли някой, който да не е бил в клубовете Планета Пайнер?” – “Да! Да-а-а!” – ясно и отчетливо отговори публиката в София. Джена, която получи награда за най-канена в тези заведения, бе пропуснала простичкия факт, че в София няма такъв клуб, а пък на събитието присъстват хора предимно от столицата. Джена пита и научи!

Преслава се включи с колосалния въпрос: “Какво толкова съм ви дала?” – В залата – мълчание! Това е въпрос, който не търпи едносричен отговор и затова остава да виси със страшна сила. Интересното е друго, че той бе зададен, когато Галена получи статуетката “Певица на 2010”, а по време на награждаването публиката искаше по-силно Преслава. “Какво толкова съм ви дала?” равно ли е на аз ви дадох повече, но не получих наградата и нека виновните си понесат последствията сега, като чуят вашите гласове?! Това, разбира се, са някакви си импровизации на някакви си зрители, които усетиха, че нещо не е както трябва, че някои не са си по местата или се обаждат на слабо време. Преслава не пропусна да попита какво е дала на публиката, но пропусна да поздрави колежката си така, че всички да чуят признава ли приза, за който и тя бе номинирана. Вместо това обеща: “Догодина ще я вземем, обещавам ви”. Питай да научиш!

И аз на свой ред се питах: Кому хрумна гениалната идея да се заиграе рехаво хоро от 5-6 ентусиасти насред церемония по връчване на награди и що за еклектика е това?!  Представяте ли си някъде по белия свят, по такъв повод, някой да си позволи да дзупа импровизирано в залата национални танци и да обикаля без цел и посока около маси, край звезди, докарали се “от котюр” и гледащи в недоумение. “Why?”- както биха попитали европейците. Много ми дойде това хоро, а аз обичам фолклора! Не може като на зле дирижирана селска сватба, не трябва!

Защо най-голямата музикална компания в България, чиито звезди блестят най-силно, не успя да ги качи на сцената, която приляга на такова събитие. За сметка на това, същата вечер в зала 1 на НДК, обичаен домакин на наградите на “Планета“, БНТ показа една много добра сценография, ефектно осветление, европейски маниер на водене и осигури звезден комфорт на участниците в конкурса “Българската песен в Евровизия 2011”, голяма част от тях никому неизвестни. Нали по “Пайнер” доскоро се равняваха всички останали? Нали от “Пайнер” гледаха и се учеха кое как се прави? Какво става?! 

Дали пък Преслава не загуби, че се отказа от онова по-друго изживяване, което най-малкото щеше да ú стои по-добре, а най-много да я отведе пред многомилионната публика на европейския конкурс?

А готов ли е фолкът за това или толкова ни се иска, та чак се самонавиваме?

“Винаги имаш избор” – тази паметна реплика от филма “Опасен ум” може ли да накара някои да се поразмислят над собствените си решения?

Честито на призьорите! Нека изборът им на песни и поведение бъде винаги прецизен!

***

“Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят… ако това изобщо е целият свят, знаеш. О, колко радостно е това! Как бих желала и аз да участвувам в нея! Нищо, че ще бъда Пионка, само да мога и аз да играя. Но, разбира се, най-добре би било да съм Царица”. /Из “Алиса в Огледалния свят”, Луис Карол/

***

Три дни по-късно трябва с неудоволствие да признаем, че такова масово неодобрение и толкова критика към едно от най-най-очакваните фолк събития до сега не е имало. А знаем, че публиката винаги има право и тежко на оногова, който смее да я пренебрегва и заблуждава.