Тончо Русев е един от най-предпочитаните композитори у нас. Десетилетия наред той твори хитове за емблематичните имена на българската естрада. Днес отново продължава да е сред търсените автори на мелодични песни.
“Не мога да се оплача. По-малко контакти имам с новите, но то е нормално. Младите търсят композитори от своето поколение” – споделя именитият композитор пред “Труд”.
По въпроса за разликата между поколенията композитори коментарът му е: “Не мога да кажа, нямам предвид конкретни млади композитори. Но знам, че е скъсана връзката, приемствеността между стари и млади. Няма връзка, която да показва, че от едно място извира музиката, от България. Видях отблизо развитието на песента в бившите социалистически страни. При тях няма такава внезапност. Има плавност, преминаване от едно състояние в друго, спазвайки традициите на предишното поколение”.
Разривът между поколенията Тончо Русев си обяснява с новите изисквания форми. “Новото време иска нови изразни средства, нови форми. Но не всичко ново превъзхожда старото. Има ново по-добро и ново много по-лошо. И друго има, страни като Чехия, Унгария, бившата ГДР имат традиции от векове. Една Прага е била люлка на музиката през ХVІІ-ХVІІІ век, един Дрезден – също” – обяснява той и допълва още:
“Изворът, от който те пият вода, е далеч от България. Имам предвид англосаксонската музика, на която сляпо подражават. Но ако човек внимателно следи англосаксонската музика, ще установи, че там има много солидни автори. Докато тук се гони моментният ефект”.
Композиторът, който е създател и на много хитове за фестивала “Пирин фолк” е на мнение, че чалгата няма да загине, защото в тази музика се влагат доста средства.
“Чалгата е отделна тема в музиката. Тя дойде на мястото на естрадата, макар че съществуваше и преди като проява на недобър вкус. Но поради своята комуникативност започна да заема все по-големи и по-големи пространства. И дълбоко грешат тези, които смятат, че ще мине и замине. Въпреки че тя се изгради върху непоносимо слаби текстове и изпълнители дилетанти. Но в нея се влагат големи средства. Защо да крием, че е много важно за изкуството да има някой, който меценатства, подкрепя финансово дадено направление в музиката, в театъра, в литературата” – подчертава той.
Особен афинитет Тончо Русев има към народната музика, която определя като на-висша.
“За мен от всичките видове музика народната е най-висшата. А нашата е феноменална. Оттам трябва да се започне. От насаждане на любов към нея у младото поколение, любов към извора на живота. Наистина през последните години има интерес към фолклорната музика. Правят се и много експерименти с нея, обаче засега те са несполучливи. Т.нар. кавър версии са нещо ново у нас. Тепърва ще си пробиват път, докато другите страни и в това отношение имат традиции. Няма и автори, които да направят кавър версии на народните песни, автори еднакво обучени и в забавната, и в народната музика”.
От какво зависи успехът на една песен и какво я превръща в шлагер, остава голяма загадка и за най-титулувания наш автор в забавната музика.
“Това е една от загадките в музиката. За да стане една песен шлагер, трябва да има много ярка мелодия. Практиката доказва, че шлагери стават песни, написани върху литературна основа, а не по обратния път. Да има и един изпълнител, който да понесе тази песен на крилете на таланта си. Все пак всичко зависи от автора. Ето един Сашо Петров например е много талантлив. Той се е посветил само на песенната поезия, което го прави особено силен. Той може и по готова музика да напише стихове, което е голям майсторлък” – пояснява той.
Тончо Русев е работил с всички големи имена в българската популярна музика, а за това с кои изпълнители е изпитал най-силно магията на съвместното творчество, казва:
“Ако изреждам имена, ще забравя някой и ще стане лошо. Но ще спомена за работата с певици от ранга на Лили Иванова, Йорданка Христова, Богдана Карадочева, Петя Буюклиева, Веселин Маринов, Васко Найденов… Това е щастие за пишещия музика, защото те могат към това, което им се дава, да прибавят нещо от себе си и песента да стане още по-хубава”.
