Софи Маринова, която ще отпразнува 50-годишнината си през декември с няколко подени концерта в „Арена 8888“, е сред най-любимите музикални звезди на българската публика. Връщайки се назад в спомените си, певицата разказва, че първо майка й забелязва музикалния й талант и я е насърчавала да пее.
„В 10. клас излязох от Етрополе и станах певица. Не можах да изкарам 11. клас, посветих се на музиката“ – споделя обичаната изпълнителка в интервю за etropolezahorata.bg.
Житейската й философия е да гледа с позитивизъм на живота и винаги да първо място да поставя хубавото, а музиката й е давала сили и в най-трудните моменти.
„Винаги съм обръщала внимание на хубавите неща. Много бързо, след като излязох да пея на 15 години, се появиха „Стари рани“ и „Слънчице мое“. Започнах да ставам популярна и да получавам награди и отличия. Разбира се, не всичко е било лесно, но музиката винаги ми е давала сили. Винаги на първо място съм поставяла творчеството, всичко друго е било на втори план. И досега съм така – пей сърце, и никога не съм имала такива трудности, че да ме сринат. При мен всичко е розово и е песен. То не може да не е имало предателства и в моя живот, но не обичам да нося лошите неща на гърба си. Аз съм много усмихнат и позитивен човек. И да има нещо лошо, подминавам, подминавам“ – обяснява Софи.
По думите й е имала много музикални идоли – певци и певици, оставили ярък отпечатък в съзнанието й, към които изпитва дълбоко уважение и днес.
„По наше време се слушаше много сръбска музика. Много слушах Драгана Миркович, Цеца Величкович, Шабан Шаулич. От българските естрадни певци – Орлин Горанов, Васил Найденов, Емил Димитров, разбира се Лили Иванова – моята любимка. Вкъщи звучеше всякакъв тип музика – от народни песни до Майкъл Джексън… Много обичах да ги имитирам. Но най-много от всички – Лили Иванова. Много ми се доближава гласът до нейния. Не е целенасочено. Явно като дете съм слушала най-много нея, даже и сега всеки ден почти си пускам някоя нейна песен. И може би от тази любов, от тази обич дори и в живота си малко се оприличавам на нея, не само по гласа. Понякога ме наричат „ромската Лили Иванова“ – казва Софи Маринова.
Когато се срещна за първи път с кумира й Лили Иванова се разтреперва от силно вълнение и си спомня:
„Беше преди много години, на морето в Приморско. Имаше един ресторант-градина – „Ропотамо“. Всяка вечер свирехме там с оркестър „Супер Експрес“. Един ден ми се обажда шефът: „Лили Иванова ще пее след два дни тук“. И нали знае, че много я обичам, каза: „Искаш ли да дойдеш? Тя ще прави репетиции и може да се запознаеш с нея“. Отивам на репетициите ѝ. Купих ѝ големи червени рози и пристъпих към нея. По това време имах „Стари рани“, „Слънчице мое“, няколко хита и тя явно беше чула за мен. Пристъпих, цялата треперех, вълнувах се. И ѝ казах: „Приятно ми е, много се радвам да се запознаем на живо. Аз съм ваша фенка, Вие сте моят идол. А тя: „И на мен ми приятно. И много се радвам, че ти се различаваш от другите, като пееш. Това е много хубаво“. Ето тези думи ги помня. „Ти пееш нещо различно. Браво на теб!“.
Да направи дует с Примата на българската естрада е най-голямата й мечта, свързана с музиката и не крие: „Това е голяма моя мечта, но имам такъв респект към нея, че не съм се осмелявала да ѝ предложа. Надявам се тя някога сама да ме потърси“.
Софи Маринова: Никога не вземам бакшиш! На всички купих домове само аз няма къде да живея
Макар да е постигнала огромна популярност, Софи Маринова остава земен човек и не се е възгордяла, а което подчертава: „Дължа го на моето семейство. Братята ми, майка ми, баща ми, лека му пръст, племенниците, моето дете Лоренцо, ме занимават с техните житейски истории. Мисля, че това е успяло така да ме запази като човек. По някой път – не, доста пъти се иронизирам. Винаги съм казвала: човек, ако не се самоиронизира, шегува, за мен не е човек“.
Последвайте ни за актуални новини в Google News
