Софи Маринова – виновна, че е от другите различна

Отдавна наблюдавам, че публиката, която припознава фолка за своята музика, е зажадняла за концерти. Искани и чакани са онези сценични изяви, на които изпълнителите – певци и инструменталисти, заедно ни демонстрират свой уникален спектакъл. Така правят музикалните звезди навсякъде по света.

Ех, това е толкова скъпо, във всеки един смисъл, че куражлии да посветят на публиката едно неповторимо изживяване почти не се наемат. За солови концерти не се и помисля – малкото свестни изпълнители не смеят и да мечтаят, малкото “продуценти” не смеят всъщност да са продуценти, т.е. да се бръкнат или да намерят спонсори за своите подопечни, а публиката – нея пък кой я пита.

Участията на звездите не са на концертните сцени, а в телевизионен ефир – минават ефимерно, предъвквайки едни и същи отговори на едни и същи въпроси, които ни вълнуват, колкото ланшния сняг. За песни в тези “гостувания” и дума не става, най-много куплет и припев да чуем от звездата, която е похарчила бая кинти за тоалет, прическа, грим и пожертвала поне половин ден за няма нищо. Ланшните въпроси, с ланшните отговори и ланшните песни – притоплена манджа, мишмашът на телевизионната какофония. Няма значение кое е предаването – важното е за цвят да му турят фолк звезда… Силиконът, гаджето, обувките, роклята и екзотичната дестинация и после в обратен ред. Ако не сте гледали тук, ще го гледате там – едно и също, нямат умора.

Ето в тая еднотипна телевизионна действителност Слави Трифонов – “Папата на шоу бизнеса”, както го нарече Кеворк Кеворкян в легендарната “Всяка неделя”, направи един изключителен жест към една изключителна попфолк певица.

“За мен е голямо удоволствие, че съм замесен в един спектакъл с една много талантлива певица, която аз много обичам. Тази певица не е само в моето сърце и в сърцата на моите колеги, но и в сърцата на публиката” – каза Трифонов, откривайки концерта “Софи Маринова – 15 години”.

По Гергьовден почитателите на попфолка се подсетиха защо всъщност са харесали преди години този жанр и кое ги е накарало да продължат да търсят хубавите песни и истинските певци. Такава – истинска, несъмнено, е Софи Маринова. Едва ли тя самата съзнава колко нависоко стои в жанр, в който еднодневките се търкалят като любеници в бостан, а лицемерите, които губят почва под краката си, са в състояние по три пъти на ден да се отрекат и от музиката, която ги храни, и от хората, подавали им ръка по пътя, и от публиката, която ги е въздигнала за звезди.

Гледах, с цялото си възхищение, концерта на Софи Маринова, с великолепните аранжименти на  Ку-Ку Бенд и с участието на симфоничен оркестър. Убедена съм, че това е най-смисленият жест, който може да се направи за един смислен изпълнител и за една жадна публика, търсеща съприкосновение с хубавата песен. Поздравления за Слави Трифонов и екипа му!

“Не бих искал да го приемате този концерт като нещо лично. Бих искал да го приемете и като символ на това, че като правим нещо заедно в тази държава, то винаги ще става добре” – каза той преди Софи Маринова и Нели Петкова да запеят:

“Свети Георги ще помолим
с нас по пътя да върви.
Свети Георги, тебе молим –
дай ни сила с наш’та орис пак да се преборим”.

Софи Маринова е високият връх, не само вокално, но и като отношение към всичко, което прави – искрена, истинска, емоционална, раздаваща, забавляваща, кълбо от доброта – безподобната Софи Маринова.

“Виновна си – накара ме да оживея.
Виновна си, че си от другите различна”.

15 години на сцена, 19 албума, повече от сто песни и нито една, от която да се срамува, нито една строфа или звук, от които да се отрече. Колко са като нея!?

“Искаш това, което виждаш.
Виждаш това, което искаш.
Просто не е истина”.

Някога, преди 15 години, когато Софи даваше първото си интервю, а първите интервюта на всички попфолк изпълнители тогава се случваха в ефира на радио “Сигнал плюс“, я попитах какво иска да има, за какво мечтае. Мечтата ú бе да е като колежките си Нелина, Диана, Румяна… – големите звезди на фолка в онези години. Да има възможност да си купи хубави дрехи и да изглежда така бляскава, като тях. Слушах я как сама се утешаваше: “Толкова са красиви и пеят така хубаво… Аз знам, че може и да нямам като техните дрехи, но като изляза пред хората и запея, всички ме слушат, пляскат ми и ми се радват” – говореше развълнувана Софи, а очите ú преливаха от обич. Тя постигна мечтата си!

15 години може и да са минали оттогава, но обичта на хората към Софито, както галено я наричат, е все така силна, хитовете ú също не са изгубили своята свежест. Е, да – тя се е разхубавила в годините на своята зрялост и вече може да си позволи бляскавите рокли, за които някога мечтаеше.

Страхотни, стилни визии демонстрира Софи Маринова и в двете части на концерта, който гледахме в праймтайма по bTV. Те сякаш допълваха емоцията от съответната песен и вълнуващото изпълнение. “Каква красота!” – както обича да казва самата певица, види ли нещо прекрасно.

В попфолка често ставаме свидетели на високопарни думи, през ден някои певици оправдават собствените си лутания с обстоятелствата, които уж са ги накарали да пеят едно или друго. Наслушахме се отдавна как публиката била такава или онакава, а те, видите ли, дълбоко извисени, сякаш лягат с Франсуа Вийон и стават с Лорка.

“Най-жестоката присъда е да продължа
да те искам и да вярвам, че не си лъжа.
Най-жестоката присъда е да продължа
да те викам във живота си”.

Слави Трифонов подари, колкото на Софи Маринова, толкова и на истинските ценители на фолка, един изключителен празник. И е редно да му благодарим!