Приходите на българската музикална индустрия се повишиха 3 пъти за 7 години

Българският музикален пазар разширява обема си с ускорени и постоянни темпове, като за 7 години е увеличил три пъти приходите си и от 9,2 млн. евро постъпления през 2018 г., те са нараснали до 25,6 млн. евро през 2024 г. Това сочи категорично първият по рода си мащабен доклад, посветен на музикалния бизнес у нас – “Българската музикална екосистема – Икономиката на правата в музиката”.

Изследването беше представено на 30 октомври в клуб “Перото” от Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП), която е поръчител на доклада, и неговия автор Вирго Силамаа – европейски специалист и анализатор, координатор на изследователската дейност на Европейската мрежа на музикалните експортни офиси (ЕМЕЕ), преподавател в Университета в Тарту (Естония) и член на управителния съвет на Естонското дружество на авторите.
Най-важното от доклада онлайн ще намерите ТУК.
Доклада ще намерите ТУК.

За първи път българската музикална индустрия разполага с обобщени данни за приходите от авторски и сродни права на всички участници в екосистемата – както директните постъпления на продуцентите, така и събраните от двете дружества за колективно управление на права ПРОФОН и Музикаутор, представляващи артисти, продуценти, автори и издатели.

Докладът сочи трайно разместване сред основните участници във формирането на общия обем на пазара. От най-малкия дял – 2,2 млн. евро през 2018 г., преките приходи на продуцентите се превръщат в категорично най-големия дял от пазара през 2024 г. – 12 млн. евро, или 47% от всички приходи от музикални права.

Основният източник на бързия и стабилен ръст на приходите от звукозаписи за продуцентите са дигиталните стрийминг платформи. Те са нараснали с впечатляващите 600% – от 1,3 млн. евро през 2018 г. до 10 млн. евро през 2024 г. Общият приход на продуцентите се допълва от приходите от сродни права, събирани от ПРОФОН, които за изтеклата година са близо 4,7 млн. евро.

Дружеството за колективно управление на сродни права отчита 50% ръст на приходите в сравнение с 2018 г. Възнагражденията на авторите и издателите пък се събират от Музикаутор, който също отчита значителен ръст – 130% за периода 2018-2024 г. и рязко покачване на отчисленията от дигитално използване – 104 938 евро през 2018 г. на близо 1,2 млн. евро през 2024 г.

Освен количествените данни, които докладът “Българската музикална екосистема – Икономиката на правата в музиката” събира и анализира в цялост за първи път, той предлага и качествен анализ на музикалната екосистема в България. Описва ролята на автори и композитори, изпълнители, продуценти и лейбъли, организации за колективно управление на права, широк кръг от доставчици на услуги, както и дигитални дистрибутори и агрегатори, както и кои са те и връзките между всички участници.

Посланието на доклада е недвусмислено – макар добрите финансови показатели и устойчивия растеж, българският музикален пазар има потенциал за многократно увеличение. От една страна този потенциал може да се развие с по-стабилното навлизане на музикалните стрийминг платформи, защото данните сочат, че потенциалните платени абонати в България могат да нараснат до 3,8 млн. души (при около 300 000 в момента).

От друга страна лицензирането на публично изпълнение на музика от страна на организациите за колективно управление на права може да стана много по-голям фактор при по-ефективно правоприлагане, реформа на моделите за утвърждаване на тарифите, работеща и съвместима с ЕС система за компенсация при частно копиране. Основните пречки пред развитието на потенциала на българския музикален пазар са дигиталното пиратство, нуждата от повече образователни инициативи в сферата и ограниченият фокус върху музикалния експорт.

Затова авторът на доклада “Българската музикална екосистема – Икономиката на правата в музиката”, Вирго Силамаа, дава ключови препоръки за успешното развитие на българска музикална индустрия. Водещите са – укрепване на правоприлагането в защита на авторските и сродните права; развитие на образователните възможности в сферата; инвестиции в нов български репертоар; цялостни политики за сектора; изграждане на структури за музикален експорт и целево финансиране; ефективно комуникиране на стойността на музиката към потребителите и бизнеса; насърчаване на легалното потребление и лицензирането на използване на музика от страна на бизнеса.