Фолк певицата Антонина се връща назад в спомените си за попфолк музиката и времето, когато бизнесът е бил поставен по доста по-различен начин.
В началото беше кръчмата, а в кръчмата имаше певица. Така започна всичко. Социалните, икономически и обществени нагласи в края на миналия век създадоха един от най-обичаните жанрове в българската музика.
Тези места бяха нещо като Facebook, YouTube и Instagram в едно. Но в тях социалните различия се стопяваха и хората отиваха в кръчмата, за да се забавляват. Певицата не беше „звезда“ и най-ценното у нея беше не „новият ѝ нос“, а способността да забавлява публиката.
„Има много хора, които говорят за това време като времето на мутрите и чалгата. Но това е времето, в което бяхме най-близо до хората. Както се казва в онази песен – не бяхме безгрешни, но бяхме истински! Ще си позволя да кажа и още нещо за онова време, (колебае се) което повечето хора вероятно забравят. Тогава нямахме „хитове“, (смее се) пеехме сръбски песни, в най-добрия случай с български текст. Но пеехме и много българска музика! Няма колега от онова време, който да не е пял „Моя страна“ или „Големият кораб минава“ и смисълът беше точно в това, че музиката е за всички! Искам отново ясно да го кажа – музиката е за всички!“ – категорична е Антонина.
Попфолк певицата Антонина: Да оставим публиката да си почине малко от нас
В тази зараждаща се протовселена градивен елемент бяха музикантите. Знайни и незнайни клавиристи, кларинетисти…. Тези хора всъщност формираха едни от най-големите звезди на новото време. Или простичко казано, именно музикантите в кръчмата научиха звездите да пеят.
„Едни от първите аранжори и композитори всъщност са рок музиканти. Първите авторски текстове в жанра не са на „чалгари“, а на поети. От колегите си в кръчмата съм научила много за този занаят. Често забравяме, че не сме се родили „звезди“ и че дължим много на поколения музиканти преди нас. Но според мен това е и част от проблема. Тези сложни социални и културни натрупвания в годините подхлъзнаха доста изпълнители. Попфолкът се превърна в нещо, което според мен не е! Жанрът се роди от хората за хората. Събра в себе си всичко най-добро до този момент и се превърна в най-обичаната музика! И ако трябва да продължа с онзи рефрен, да – „обичаме и тези, дето ни нападат“ – усмихва се изпълнителката.
Антонина е убедена, че жанрът трябва да започне отначало
Казват, че живеем в „най-възможния свят“. Това време-пространство се е родило от първия звук, първия тон. Казват, че този звук продължава да отеква до днес. Красотата му е в това, че на места звучи като корабна свирка, а на други – като „Зън, зън, Ганке ле“.
„Зън, зън, Ганке ле, зън, байовата… Знам много песни и красотата на попфолка е в това, че можем да изпеем различни стилове на една и съща публика. Нещо, което никой преди нас не е правил. Защото хората не делят музиката на стилове, а на добра и не толкова добра. Събираме се „интересна банда“ от музиканти и като чели това лято ще попеем“ – разпалено разказва Антонина.
„Но не като „звезди“, а като колеги, които не са пели заедно от много време. Знаете, в последните две години всичко се промени и си мисля, че е време да започнем отначало. Като певци и музиканти, които могат да забавляват хората. Да се върнем при публиката е едно от предизвикателствата на тази нова реалност“ – на мнение е певицата.
Последвайте ни за актуални новини в Google News
