Панайот Панайотов разкрива интересни моменти от дългата си и успешна певческа кариера. Хулиганът в българската естрада споделя за трудностите в дългия път към върха, за мечтите си за световна слава и за желанието си за живот.
По думите му, ако някой иска да успее в занаята, трябва да е готов за много компромиси. Израснал е първо в родния си град Айтос, а след това в Сливен. Още от малък е знаел, че иска да бъде или артист, или певец. Баща му е бил актьор и в началото Панчо се е насочил към оперното пеене, но в гимназията, когато създават група става фронтмен, свирещ на китара. Първата песен, която изпява е „Дилайла“ на Том Джоунс и много е искал в началото на кариерата си да прилича на световната звезда.
Панайот Панайотов надделя над конкуренцията в “Като две капки вода”/ Видео
„С песните от „Като две капки вода“ и още няколко класически песни от репертоара на Ролинг Стоунс, Том Джоунс, Ерик Клептън, Стиви Уондър и още много смятам да направя серия от концерти с малък оркестър. Тези песни не просто ми влязоха под кожата, а те не са излизали от там. Сякаш „Като две капки вода“ ми помогнаха да ви възобновя“ – споделя той в рубриката на Мариян Станков-Мон Дьо по NOVA.
За връх в кариерата си Панайот Панайотов определя спечелването на „Златния Орфей“
„Зенита на успеха ми бе през 1979 г., когато спечелих конкурса за изпълнители на „Златния Орфей“. Получих статуетката и я качих на главата си, след което чух множество неодобрения за поведението ми. Тогава когато се излъчваше „Златния Орфей“, от 3 до 7 юли, улиците опустяваха. Всички бяха пред телевизора. Този, който пожънеше успех на фестивала, ставаше голяма звезда. Бях на 28 години и малко се възгордях тогава. Следващата година през 1980 година за песента „Бащината къща“ повторих успеха и някои колеги започнаха да казват, че много са ми станали наградите. Същата година спечелих и конкурса „Бургас и морето“ с емблематичната песен „Момчето, което говори с морето“, но тогава не обърнах особено внимание на тази песен. Изпях я като не бях облечен в костюм, но публиката започна да я иска“ – разказва спомените си легендарният изпълнител.
Първият му хонорар е още когато е бил студент в Консерваторията и е пеел в бар „Астория“. Като начало на професионалната си кариера поставя 1975 година, когато осъзнава, че трябва да изкарва пари с пеенето си.
„Пял съм много тъпи песни и трябваше да направя една селекция и да преценя коя е за мен и коя не е. Аз взимах всички песни и ги пеех. В старото куче има все още живот и под един пост във фейсбук ме бяха определили като вълча порода. Пеперудите започнаха да пърхат в стомаха ми“ – не крие певецът.
Признава, че е бил скандалджия и понякога егото му е взимало връх в емоциите
Панайот Панайотов казва още: „Щом съм имал лукса публиката да ме забрави и наново да си спомни за мен, значи съм извървял дълъг път. И все още съм на пътя“.
За най-голямата обида през годините разказва интересна случка: „Една жена от едно село в Петричко, с която няколко пъти се срещнахме лично, претендираше да ми е майка. Казваше се Севда и беше малко объркана жена, в добрия смисъл. Този епизод донесе много болка на моите родители. Аз също се засегнах, а тя не спираше да ме преследва. Когато ходих на концерти в региона, винаги идваше и ми даваше по 10 лв.“
Признава, че е бил скандалджия и понякога егото му е взимало връх в емоциите. От позицията на времето определя реакциите си като смешни и вече гледа философски на нещата.
За скандала за неуредени сметки за концерт на Кичка Бодурова: „За мен това не е скандал, а медиите го превърнаха в такъв. Старо правило в шоубизнеса е, че добро или лошо е реклама. Факт е, че не се разбрахме по финансовата част, но всеки ден има скандали за пари в шоубизнеса. Нямаше мижав интерес към мен, а по-скоро скандалът ми донесе позитиви. С Кичка Бодурова не сме си изяснявали нищо, защото тя също знае, че това е недоразумение и е нещо ясно и за двамата. Наслаждавахме се на рекламата, която по това време вървеше за нас“.
„Мечтаех за големи световни сцени и голям концерт. Обичам да пея на английски, италиански и обичам песни на Том Джоунс и Били Джоуел. Много от съвременните звезди не могат да изпеят нищо от класиката. Сигурен съм в това, защото познавам всичките. Всеки един от певците трябва да има закваска и нещо дадено му, за да бъде артист. Много хора минават за псевдо звезди. Имам критика не само към младите, но и към старите звезди“, коментира световните и родните изпълнители.
За съпругата си Емилия и песента, в която е оставил всичко от себе си
Според съпругата му Емилия „мъжът ми е труден за разбиране“ и тя е тази, която прави повече компромиси. Бракът им е хармоничен и Бог идва в живота му неусетно чрез съпругата му.
„Никога не съм имал проблеми или зависимости от алкохола, но ставах сприхав и скандалджия под въздействието му. Осъзнах, че това е работа на Дявола, а не на Бог. Може би това ме накара да се преобразя и да почувствам в себе си Създателя. Благодарение на човешката, тактична и деликатна реакция на Емилия, успя да ме откаже от алкохола преди 15 години.“
Според Панайот Панайотов годините са го променили много и най-голямата му гордост – косата, вече я няма. Когато го питат какво му е отнело музиката и шоубизнеса, отговоря категорично „косата“. Липсата й му създава комплекси, защото държи на външния си вид. Според него човек гледа по лицето, а Бог по сърцето.
„Суетността ми ме кара да мечтая няколко мои песни да останат, хората да ги запомнят и след като аз си отида. Когато гледам след време от небето, много ще съм доволен ако това стане.“
„Имам много любими песни и една от многото е „The Best“ на Тина Търнър. Също така половината репертоар на Том Джоунс и на Мик Джагър „Satisfaction“. Има една песен, която не е популярна, но съм я записал и изпял преди 20 години и това е „Завръщане“. Там съм оставил всичко от себе си и това е най-сърдечната песен, която съм изпял“, признава Панайот Панайотов.
Последвайте ни за актуални новини в Google News
