Нелина споделя детски спомени в откровен разказ в ефира на Планета ТВ.
“Аз бях доста палаво дете. Расла съм на село при моите баби. Едно време като ни пуснеха на пътя сутринта, ако ни приберат на обяд да хапнем по една филия с лютеница, чак вечерта се прибирахме като се стъмни. Гонехме се много, играехме си“ – споделя тя.
Тогава градините били засети с много цветя, с царевица и точно там е било едно от любимите места за игри на всички деца, с които е израснала, защото царевицата е била висока, а те са изчезвали от погледа на родителите си. Така никой не успявал да ги намери.
Друг любим момент от нейното детство е бил през пролетта, когато са се раждали малките агънца.
“Задължително ги кръщаваха на нас, децата. Ние влизахме при тях и всеки си галеше агънцето, обгрижвахме ги, често ходехме да ги храним. Като викнеха Нели – или агънцето, или аз се обръщахме. Много обичах да карам и колело. Първото ми качване беше много стремително. Качиха ме, пуснаха ме, но забравиха да ми кажат как се спира. И в момента, в който видях пред мен един голям камък, на който беше седнала една баба се развиках: „Варда -а-а-а…“ и се блъснах в камъка с бабата. Тя прояви разбиране и не ми се разсърди“ – спомня си певицата.
Нелина признава, че освен игрите, много е обичала и да пее:
“Постоянно си пеех. Когато научех нова песен, отивах в градината. Там имаше една много висока кайсия, на която се качвах. Моят братовчед беше малко по-пълен и по-бавно подвижен, а аз бях по-дивата. Знаех, че той не може да се покатери след мен на дървото. Качвах се на един висок клон и започвах да пея, така че цялата махала да ме слуша. От тогава са първите ми сценични изяви пред публика“.
Последвайте ни за актуални новини в Google News