Митко Пайнера каза тежката си дума: Има разлики между старото и новото поколение певци! Глория е пример за творческо дълголетие

Митко Пайнера, чиято музикална компания от години е лидер в създаването и лансирането на попфолк звезди и хитове, както и продуцирането на изпълнители от фолклорния и попфолк жанра,  е на мнение, че изкуственият интелект може да бъде заплаха за музикалния бизнес.

„Животът на днешните хитове сякаш е по-кратък. Сега стават хитове лирични, мелодични песни, което е много хубаво. Но и песни еднодневки, които се слушат по дискотеките 2-3 месеца и дотам. Определението коя песен е хит, е много относително – тя може да стане хит заради някои булевардни думи в нея или заради някой хубав ритъм, който се приема и е модерен в момента, или дори заради изпълнителя, който я пее“ – на мнение и видният продуцент.

Инж. Митко Димитров, който наблюдава най-комерсиалната музика още от създаването до наши дни, коментира как се променя чалгата и в каква посока върви.

„Не мога да отговоря много обстойно, точно и ясно, но всичко се изменя. Чалга е универсална дума – на турски означава музика, изсвирена с натурални инструменти. Навремето у нас чалга казваха на изпълненията на сватбарските оркестри, защото те изменяха традиционния фолклор. Свиреха с много по-голяма динамика, с живец, и бяха слушани. Думата е използвана и в друг, отрицателен и обиден подтекст. А съвременният поп фолк според мен е някаква смесица от много стилове – и рап, и хип-хоп. Не мога да кажа как точно се развива, различно е“ – обяснява той в интервю за в-к „24 часа“.

Преди 20-30 години всички познаваха изпълнителите, знаеха много за тях. Сред първите фолк звезди при „Пайнер“ беше Глория. Всеки нов албум на фолк изпълнител беше събитие, а за това до колко разпознаваеми са днес новите имена, шефът на музикалната компания, проправила път на стотици изпълнители, казва:

„Сега пак ги знаем. И Преслава, и Галена са на сцената. Работим активно с Веско Маринов. Меди, Джена с оркестър „Канарите“, Цветелина Янева записва песни, но не ходи по участия. Изгряха и нови изпълнители, макар и все още не толкова популярни. Има разлики между старото и новото поколение певци. В някои области по-инициативни са едните, в други области – другите. Старите например не са толкова инициативни спрямо социалните мрежи, силата на младите е там, а знаят и английски. Но всичко е в характера на човека. И ние като фирма се стараем да засилваме силните страни на всеки от нашите певци, опитваме се там да го стимулираме. Работата е в това, че предишните изпълнители са вече наложени и малко им трябва, за да поддържат нивото си. Когато се налагаха, времената бяха други. Правеха го най-вече чрез телевизията, тя работеше за рекламата им“.

По отношение на музикалните телевизии и как се промени рейтингът им, Димитров е категоричен, че се забелязва драстични промени, влизат и нови фактори, които оказват влияние.

„Нашата телевизия „Планета“ беше актуална тогава. Сега телевизиите са малко ретро, останаха в сянка – в сравнение с ютюб, със социалните мрежи – инстаграм, ТикТок. Там непрекъснато се въртят нещата, гледат се късите форми. Потребителите и почитателите на тези платформи искат всичко да им се поднася изведнъж и концентрирано, без да им се налага много да се напрягат. Та камо ли да чакат любимия си изпълнител да излезе по телевизията или на живо. Сега стана по-различно“ – обяснява той и добавя още:

„Но и тогава, и сега, за да се наложат певците, трябва да имат талант, който да ги отличава с нещо от другите. Но мястото, където те се налагат, вече са социалните мрежи. Относително е дали сега им е по-трудно, може би трябва да е по-лесно. Но се разглезиха потребителите – навремето се гледаше телевизията и се чакаше конкретното предаване“.

Промените по отношение на медийното предлагане са неизбежни и необратими, като приоритет за днешните изпълнители и за публиката са социалните мрежи и онлайн пространството, където нещата се случват доста динамично.

„Сега много от тях сме ги премахнали. Както изчезнаха и почти всички специализирани за тази музика печатни издания. Разбира се, ние се съобразяваме с тези тенденции и всички наши изпълнители участват в социалните мрежи, активирахме къси форми. Създадохме и две радиостанции в интернет – както е при телевизиите – едната е за по фолк, другата – за народна музика. В тях няма новини, няма реклама, няма човешки говор – влиза се направо от песен в песен“ – анализира инж. Митко Димитров.

Митко Пайнера се появи на юбилея на легендарна фолк звезда/ СНИМКИ

Още една традиция, към която все по-рядко прибягват изпълнителите, е концертното промотиране на нови албуми.

„И сега, макар и по-рядко, правим промоции на нови албуми в ресторанти. Неотдавна промоция и личен празник в Харманли имаше Екстра Нина. А една от младите – Светла Дукатева, направи успешна промоция в София. Тя е на 30 години. Много талантлива фолклорна певица, организирана. Нейни гости бяха утвърдени народни певци като Иван Дяков, Ивелина Колева и други“ – споделя създателят на едни от най-големите родни звезди..

Любопитен факт е все по-големия интерес към фолклорната музика и ретро хитовете, които също изживяват своя ренесанс.

„Търси се. Даже мисля, че гледаемостта на нашата телевизия като че ли се вдига. Тези, които я гледат, не искат да влизат в късите форми, предпочитат красиво заснети клипове. Връщане има и към ретрото в попфолка. Търсят се неща, които са били хитове. Записаните преди години златни парчета пак са във възход. Рестартират се и си звучат, но с една носталгия. Не се правят нови аранжименти на известни песни, тачат се старите. И това донякъде връща в светлината на прожекторите предишните певци – Весела, Валя, Цветелина, която иначе записва народна музика. Песните на „хищната хиена“ Петра са интересни. За нея зная, че още е певица, но отдавна не е към нашата фирма. Милко Калайджиев пее и е в кондиция. Глория е пример за творческо дълголетие – ще има концерт в НДК през април. През 90-те години, а и при социализма масово се слушаше сръбско, гръцко, турско. Ние променихме нещата – през 1990-а започнахме да правим кавър на най-популярните чужди хитове, разбира се, с уреждане на правата. Така тези песни пак си останаха хитове, но ние пишехме текстовете и те се пееха на български – с такива песни проби Ивана“ – споделя наблюденията си Митко Пайнера.