Лияна не обича да говори, но е едно от бижутата на попфолка и в интелектуален план. Певицата разкрива душата си, споделяйки в телевизионен ефир какво неизживяно е останало в нея, какво е истинското лице на попфолк индустрията, защо Господ ѝ изпраща различни болести като изпитания в живота, както и любопитни детайли за новото ѝ амплоа на актриса във филма „Майната ти, любов.“
„Публиката има нужда от това да чуе, когато има какво да чуе. Да фантазира върху образ. Да очаква. Прекалено достъпни станахме. Интересни на моменти, защото искаме целият фокус да е върху нас. И на моменти преекспонираме живота си в името на това да ни виждат. Не искам повече моят свят да бъде докоснат от нечисти ръце. Искам, когато отида някъде, където трябва да говоря, да се почувствам като в изповедалня. В интерес на истината аз съм изключително вярващ човек. На изповед не съм ходила, но първата такава, която усетих, че направих, беше тук при теб. След толкова години има какво да кажа и мисля, че на зрителите ще е интересно“ – споделя певицата в „Храмът на историите“ пред Мариян Станков – Мон Дьо.
Преди 6 години тя определи себе си като объркан човек, роден в грешното време, а с днешна дата обяснява: „Тогава може би започнах да подреждам моя свят по-рационално. Вече не съм толкова объркан човек. Започнах да сбъдвам сърцето и мечтите си. Подредих живота си както мечтаех. Човек не може да промени миналото си, но може да направи бъдещето си прекрасно“.
Попфолк звездата признава, че не е изживяла тийнейджърството си, както си го е представяла, като подчертава, че може би заради това се съпротивлява да порасне.
По думите й твърде малка станала отговорен човек, който е трябвало сам да се погрижи не само за себе си, но и за семейството си. Случило се по онова време на прехода, засегнало абсолютно всички.
„Всичко рухна за един ден, за 24 часа. С инфлацията реално животът ти започваше отначало. Всичко това, което щяха да инвестират в моето образование, това да ми подарят едни безгрижни студентски години – всичко рухна. Слава Богу, имах талант, който беше проявен още на 12-годишна възраст, когато издадох първият си албум с националното радио и знаех, че мога да пея. Аз бях певица, но бях Лили Попова. Това са истинските ми имена и бях популярна в едни по-различни среди. Пях на първия концерт по повод визитата на Мария Луиза след толкова години в България в Зала 1 на НДК. Аз открих концерта. Може би пак щях да се изявявам на това поприще, но в друг жанр“ – връща се в спомените си певицата и разказва още:
„Аз тогава бях възпитана в друга музика. Свирех на класическа 9 години. И първата певица в този жанр, която извика възхищение в мен от жанра поп фолк, беше Софи Маринова. Чух тази музика благодарение на нея. Никога не тръгнах с това намерение – да бъда популярна в жанра. Единствено исках да бъда полезна за себе си. И си мислех, че в някакъв етап може би ще спра, но така се завъртя колелото, че в крайна сметка останах. Не съжалявам. Тук има един таван, който много бързо можеш да удариш. За един месец. Да, трудно се задържа, но никой не ти позволява да намериш пролука – да излезеш и да се развиеш повече. До ден днешен не мога да си обясня защо“.
Запитана какво не може да прости на тази индустрия, Лияна заявява откровено:
„Нямах 18 години, когато започнах да пея тази музика. Щеше да ми се иска, ако тя възпитава вкуса. А не да бъдем изпълнители на нездрави и порочни желания. Може би можехме да създадем един по-различен музикален вкус у хората. Вече, излизайки навън, не можеш да чуеш песен, която да ти бръкне в душата, да ти извади някой спомен, да те накара да се разплачеш. На мен повечето неща ми звучат като едно и също“.
Не вини колегите си, защото по думите й те следват тенденции – нещото, което продава тази музика в момента и уточнява:
„Но и те не изпитват удовлетворение от това, което пеят. Защото сред тях има изключително талантливи и кадърни изпълнители, които трябва да прескочат една бариера, да избутат таланта си и да наблягат на нещо, което да ги позиционира пред консуматорите, които ги гледат за 4-5 секунди и да си кажат: „Я, колко е интересно, защото е направил еди коя си щуротия. Не, това в тази индустрия е грешката, която можеше да бъде избегната от продуценти и от телевизии. Вие създавайте вкус, ако сте хора музиканти“.
За себе си в творчески план е категорична: „Аз не се промених, никога не следвах тенденции. Не слушах съветите на никого. „Отрежи косата си! скучна си правиш едно и също! Не, аз останах такава, каквато съм. Не изневерих на това, което съм мечтаела като малка. И не бих отрязала косата си, колкото и да съм скучна. Много пъти са ме съдили заради изказа ми, затова, че говоря меко и тихо. Наричали са ме инфантилна“.
„Хора, вие забравили ли сте да слушате, да чувате и да не ви се крещи. Толкова ли не можа да се осъществи контрол върху така наречената деморализация, благодарение на чалгата. За да се избегнат големите проблеми, се избутва нещо друго напред, за да се измият нечии ръце. И да кажат: „Тука чалгата е виновна!“. Стига! А онези, които оставиха хората голи, не защото искаха да се събличат. Без насъщния и без дрехи. Всеки има минало, но има и шанс за по-добро бъдеще. И никой няма право да ме спира. Хората, които са ме гледали с резерви, са едни тясно скроени душици. Те не искат да те познават. Те искат да си онова, за което четат и онова, което могат да посочат. Тези хора не ми трябват в живота. И се отървах от всички такива. Правилните отношения се основават на това каква дистанция ще спазваш с конкретните хора. И колко ще ги пускаш до себе си. Вече не ме притеснява да ме слагат в рамка и да ме наричат чалгаджийка, защото това е последното нещо, с което бих се определила“ – добавя още тя.
Лияна с официален саундтрак на филма „Майната ти, любов“ / Видео
Лияна и Константин изгряват с главни роли в новия български филм „Майната ти, любов“
Лияна: Укорявала съм себе си, но в едно съм сигурна – била съм добра майка и отгледах прекрасно дете
Певицата говори и за новото си амплоа, в което ще я видим този февруари – главно роля в игрален филм.
„На 6 февруари 2026 година ще се роди още една моя голяма любов – филмът „Майната ти, любов“. В нея участваме както аз и Коцето, така и много други любим и популярни хора. Тази творба е от сърцето на едно изключително момче – нашия режисьор Исидор Карадимов. Мисля, че в нея ще откриете много смисъл и много отговори. Затова така се вълнувам. Много ми харесва ролята на актриса. Месеците, в които снимахме, аз бях Изабел. Не исках никой да ме разсейва от нейния живот. Ходех с нейната прическа, дори днес съм с нея. Обличах се с дрехи, подобни на нейните във филма. В много фрагменти във филма – моменти, в които тя трябва да заплаче, аз нямам изкуствени сълзи. Аз плача с цялото си същество, защото Исидор ми каза, че това е актьорски похват, често използван от популярни актьори. Често се връщах в епизоди от живота си, в които съм изпитвала неистова болка. Аз съм ги оставила в миналото, но ето, че ги преработих, така че да ми помогнат в настоящето“ – разказва тя.
Не мисли, че този филм в известна степен има нещо автобиографично за нея.
„Не, по-скоро, за да извикам тази емоция у мен, аз създавам паралел между мен и нея в ситуация, която е сходна, но не и същата. Образът на моята героиня пресъздава не мен, а жената в съвремието. Това, че много момичета предпочитат да бъдат практични, а не обичащи. Самата аз започнах да работя от малка, за да не ме избират, а за да избера аз“ – загатва певицата.
За своя личен свят красивата Лияна не крие: „Много дълги години живеех на практика сама. Обичам да се запознавам с живота си чрез медиите. Ако ги чета, никога не съм била сама. Научих се да се чувам в самотата. Имаше момент, в който изпитвах страх, че някой трудно ще ме откъсне от нея. Практична или мислеща съм била в моменти, в които е могло да се случи нещо фатално. Може би за много хора съм била лош пример в някои отношения. Но имам едно много много мъдро дете, което се учи през моите грешки. Всичко това, което допуснах като грешка, е един наръчник за това какво не бива да допуска. Разчитам на това, че Бог ще се погрижи за детето ми, както до ден днешен“.
Тежкият период, през който минава е белязан и до ден днешен от белег на врата ѝ. Диагнозата – инфекция на костен мозък.
„Аз бях обезобразена, преди първата операция главата ми стигаше до ключиците”, разкрива тя. Но дори в критичните моменти, тя вижда изпратеното от Бог като подготовка за всичко, през което се налага да мине след това. „За да бъда този човек, който съм в момента и да свидетелствам за чудесата, всичко преборих с вярата си” – заключва тя.
Последвайте ни за актуални новини в Google News
звуци, картини, цветове, светлини, звуци