Кеворк Кеворкян: Нашата Дара извади на показ магията на загадъчната дума „бангаранга“, превърна я в универсален световен поздрав

Кеворк Кеворкян: Ямайци

Можем вече да бъдем всякакви, щом сме били „прусаците на Балканите“ – и това не е една от нашенските неуверени фукни, в които най-често не вярваме, а е казано от самия Бисмарк – толкова бил впечатлен от качествата на българския войник.

Е, неговата хвалба е с отдавна изтекъл срок на годност – такива „прусаци“ сме, че тази година дори отмениха военния парад на Гергьовден, „простолюдието“ трябваше да се задоволи с вялите демонстрации на нашите недонаправени самолети Ф-16 – пак добре, че някой от тях не се стовари върху рехавата публика. Показаха ги, колкото да не забравим, че управниците ни са безнадеждни наивници. Тия дни и гърците направо са се подиграли с тях: уж трябваше да ни пазят със системите „Пейтриът“, но тихомълком ги изнесли от тук. Давещите се сами да се оправят – това ли ни намекват?

Не сме прусаци – обаче спокойно можем да претендираме, че сме ямайците на света, защото в момента една песен, създадена тук, е тотален песенен властелин: „Бангаранга“. Ямайците – истинските – си имат Боб Марли, обаче тъкмо нашата Дара се добра и извади на показ магията на загадъчната дума „бангаранга“ – и я превърна в универсален световен поздрав.

Впрочем, тази дума, която е част от разговорния ямайски език, може да ни поднесе всякакви изненади. Докато размишлявах над лудостта, която тя отключва, попаднах на нещо, което, признавам си, изобщо не си спомнях: „Бангаранга“ звучала във филма на великия Спилбърг „Хук“ от 1991 година, като боен призив – нещо като „Давай!“ или „Напред!“.

Около „нашата“ „Бангаранга“, която официално е едва на няколко дни, нещата вече са доста ясни, разбира се, не за всеки. По време на финалната надпревара от време на време показваха по телевизията и една дама, която беше нещо като ко-водеща, но главно се грижеше за изпълнителите, които вече бяха минали по реда си и бяха настанени в една специална стая. Та там въпросната дама най-сетне събра кураж и попита Дара: „Какво, в края на краищата, означава това проклето „Бангаранга“? Тя не се изрази точно по този начин, но си личеше, че този въпрос я измъчва и дори ядосва. Тълпите обаче, които вече поголовно приемат тази дума за своя парола, призив или каквото друго е тя за тях, изобщо не се колебаят; те нямат и време за подобни терзания – и, всъщност, щяха да я приемат, дори тя да остане завинаги не съвсем ясна за тях.

След успеха на „Бангаранга“ можем да се запитаме: защо пък да не сме ямайци – макар и временно? Ние можем да бъдем всякакви, най-трудно е да сме си българи. Един обикновен нашенец ще ти изреди хиляда причини за това ни състояние – и нито една от тях няма да е по вина на народеца.

По телевизията един пощеше оттук-оттам какво е казал Иван Хаджйски за българите и накрая обобщи: „Сваляйте черните очила!“ – тоест, не бъдете толкова черногледи, ето – и шеметният успех на „Бангаранга“ ви побутва към този извод.

Обаче Дара специално трябва да се погрижи да не измърсуват по този начин с труда и успеха ù – да ги използват като параван, зад който да скрият, макар и временно, цялата убогост на Мизерния Български Живот.

Зад красивите страсти на конкурса все прокапваше и нещо нечисто. Специално внимание заслужава изключителната враждебност, с която се отнесоха към нас украинците – нула точки за Дара от журито им и само четири от техните зрители. Не могат да ни превърнат в безмозъчни донори и това е отмъщението им. А и Радев, тъкмо тия дни отказа България да участва в „трибунала“ срещу Путин. Много е труден за изчисляване този човек: почти веднага след това отиде на официално посещене в Германия – точно там, а не другаде и заяви: „Вярваме, че България и Германия могат да отворят нова страница – не само в търговията и инвестициите, но заедно да допринесем за стратегическата автономия на Европа“.

Е, добре, но щом толкова се е загрижил за автономията на Европа, нека тогава да се постарае да постигне и някаква автономия на българските бедняци от тукашните хранителни вериги.

Радевият министър на земеделието пък каза: „Ще ме прощават търговските вериги, ама наистина прекалиха“. Прозвуча така, сякаш се извиняваше за кроткия упрек, който им отправи. Безмилостните търгаши от Веригите не заслужават подобна кротост – и защо, всъщност, продължават да се държат сервилно с тях? Няма нужда от лигавене – вече е очевидно, че сме свършени, щом едва 25 процента от храната, нужна за целокупното население, се произвежда тук! Едва 25 процента?! И още са вежливи и милостиви с апашорите…

Някой ден, ако си останат само с приказките, Народа ще ги проклина за това…

Как се ражда звезда – този въпрос със сигурност ще гложди новопроизведените „ямайци“? От десетилетия и аз мисля върху това чудо и не съм стигнал доникъде. Не е мистерия, а по-скоро плод на някаква предопределеност… Немалка част от големите звезди дълго време дори не подозират, че се превръщат в нещо различно, че нещо сякаш се отделя от тях – и, все пак, това се случва. Други докрай се съмняват в превръщението си или направо не се интересуват от това. Знаем историите на много звезди, но и в тях няма да открием ясен отговор. Мнозина се надяват и с тях да се случи чудото с Харисън Форд – бил дърводелец в едно холивудско студио, повикали го да поправи вратата на кабинета на Джордж Лукас, а той го харесал и така тръгнала кариерата му. Самият Форд бил доста резервиран към тия истории, специално за звездите казвал, че това са хора, които увеличават продажбата на пуканки в кината – нищо повече.

Дара пък, която вече е в подножието на световната слава, сякаш не е много искрена по този въпрос. Някой по-мекушав музикален критик би казал, че „предопределеността“, за която стана дума, извира от всичките ù пори. Но след пробива във Виена, тя спомена в няколко интервюта, че всеки, който се труди достатъчно, може да стане „звезда“. Впрочем, има и още нещо странно в тия интервюта: на английски Дара се изразява доста по-впечатляващо, отколкото на родния си език. Ето как, например, тя обяснява/открива значението на „Бангаранга“ пред италианска медия: „Това е моментът, в който избирате любовта пред страха. Твоето висше „Аз“ е това, което те обладава и се налага по-силно от безпокойството, съмнението, срама и вътрешният ти хаос… Благодаря на всички онези, които се вживяха в „Бангаранга“ и се почувстваха свързани с онази сила, която има име Бог…“.

Иначе, вече всеки, който се интересува знае, че „Бангаранга“ означава „веселие“, „хаос“, дори „бунт“. Но все ми се струва, че от тази дума надделява усещането за някаква неопределеност, за някаква неяснота, която те принуждава да държиш нащрек всичките си сетива… И може би пък тъкмо тази неопределеност е причината толкова да се харесва всичко около песента, изпята от Дара – на мнозина дори само припевът им е достатъчен, дори само думата. Светът е в окаяно състояние и тази окаяност е навсякъде – и защо тогава на човек да не му се прииска да се отпусне в тази неопределеност.

Най-малко вероятно ми се струва от нея да чуваме призиви за бунт – поне за тукашните ямайци това е изключено. И една от причините за това е скъсаната връзка с Времето, дори с предходниците/родителите ни. Цяла армия от хленчещи Мърльовци – по на 30 и повече години – все още са на ясла при родителите си. Псуват Миналото, което изобщо не познават, без да си дават сметка, че така кощунстват и с живота на родителите си.

Това е прощалният им дар за тях.