Именитата фолклорна певица Калинка Згурова, която има десетилетия професионален опит в най-елитните български състави като ансамбъл „Пирин“, ансамбъл „Загоре“ и „Мистерията на българските гласове“ и над 350 записа в БНР и 13 албума, а през 1990 г. получава престижната американска награда „Грами“ като част от „Мистерията“ и през 2013-а е отличена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ І степен, е на мнение, че и сега се полагат грижи за младите таланти.
„Има музикални паралелки в Бургас, Плевен, Варна и др, както и специализираните училища за народна музика в Котел, Широка лъка. И аз винаги на 1 април заедно с проф. Леонтиев и музикален редактор от БНР журираме кандидати за училището в Котел. Идват даровити деца от цялата страна“ – казва тя в интервю за „Труд“.
Саред най-големите дарования на съвременната музика народната певица определя малката Крисия, превърната в национална героиня.
„Това момиче е феноменален талант с изключителна издръжливост. Добре знам какво е да си млад изпълнител. Първите си записи за Радио София направих на 13-14 години. В надпяването в Граматиково аз бях най-мъничката, дошла направо от училище. С ученическа престилка се явих на конкурса. От Тракийското дружество изпратиха една джипка да ме закара. Към хиляда души участваха. Ама имах самочувствие, защото самият Сава Попсавов ме беше открил. А по радиото пуснаха записа на изпълнението ми и влезе в Златния му фонд“ – разказва тя.
Музикалният талант се развива години наред, категорична е Згурова и макар да има много дарования днес, а гласовете да са други, важен е и репертоарът.
„Гласовете им не са като нашите. И най-важното – нямат оригинален репертоар. Вземат оттук-оттам и повтарят. Ето, след Янка Рупкина не съм си позволила да изпълня нейна песен. За да се прочуе един певец, трябва да има свой оригинален репертоар. Онзи ден гледам Нелина в „Иде нашенската музика“. Пет песни изпя и нито една нейна… Дискове правили. Какви дискове – с чужда пита майчин помен. Кръчмарски истории. Кич“ – обяснява легендарната певица.
Калинка Згурова е на мнение, че все още хора, които знаят автентични, непознати песни.
„Все още правят записи хората. Музиковедите знаете ли колко труд са вложили, за да събират и да нотират песни. Но нали трябва малко да ти се размърда мозъкът, за да отидеш и да си разучиш песен. Няма нищо наготово. Е, много ми даде и бракът ми със Стефан Кънев. Много от песните ми той ги направи за моя глас и ансамбъла. Със „Тих вятър вее, джанъм Койно льо“ и „Защо си, горо, кахърна“ съм пътувала по света с „Мистерията на българските гласове“. Мъжът ми го няма от 23 години, но продължих записната си дейност. Не съм скръстила ръце. Затова съм Калинка Згурова. Песента точно трябва да се изпее. И като текст, и като стил и орнаментика“ – подчертава тя.
Въпреки световното признание на българското певческо изкуство, у нас то е обидно подценявано, а обяснението на Згурова е следното:
„Аномалия. През тези 25 години на промени ние със зъби и нокти дерзаем, за да има приемственост в нашето изкуство. Крепи ни съзнанието за това, което представляваме. Та ние сме получили наградата „Грами“ и за индивидуалните си песни като солистки, и общо за хоровете. А тук 25 години се мъчим. Вечно сме затормозени с какви ли не проблеми. Иначе ордени, медали всякакви. Но аз съм си човек здраво стъпил на земята. И никакви шменти-капели не ми минават“.
Последвайте ни за актуални новини в Google News
