Иван Дяков е един от изпълнителите с дългогодишен стаж в най-голямата музикална компания в България. Подписва своя професионален договор през 2002 година, но още преди това има два албума, записани в “Пайнер”, но разпространени от друг издател.
“За договора ме покани лично г-н Димитров, но по пътя за Димитровград ни се развали колата. Той изпрати бус, който да ни изтегли. След като приключихме документално нещата, сем. Димитрови поканиха мен и съпругата ми в комплекс “Приказките”, защото за 1 май организираха банкет за всички свои служители и именно там за първи път се запознах с много от моите колеги. Дори Райна, точно тогава ме видя и каза на г-н Димитров, че иска да запише дуетен албум с мен, който реализирахме по-късно” – спомня си Дяков в рубриката “Пайнер 30” .
Разковничето за неговия успех е, че има свободата да прави това, което иска. Признава, че инж. Митко Димитров има безпогрешен усет за хубавото, красивото и затова музикалната му компания е номер едно.
“Той усети силата на една от моите песни “Кате, Кате” и само като я чу, каза: “Това е хит, Иване, правим албума и така стана, за което много му благодаря. Още през 2002 година издадох първия ми албум с “Пайнер” – “Глас от душата на Пирина”. В него имаше 14 песни. Хубавото в този албум беше, че самата музика и подбора на песните беше перфектен. Имаше и авторски песни, имаше и автентични песни от нашия край и албума се прие много топло от моите почитатели в цяла България. Това пролича при последващите промоции, концерти, а “Кате, Кате” стана голям хит, без нея не може да мине никакво участие, дори и досега” – разказва певецът.
Една от най-вълнуващите професионални изяви на Иван Дяков е участието му в 41-я фестивал “Балкански игри” в Америка през 2006 година, организиран от китаеца Джон Куо.
“Лично той ме покани, защото беше впечатлен от моите изпълнения и моите албуми. На предишното издание на фестивала е бил Ибряма, аз бях втория българин. Участват хора от различни Балкански страни, а американци от всички щати играят на балкански фолклор. Там се срещнах с първия хореограф на ансамбъл “Танец” от Македония, който беше помолил организатора на фестивала да се запознае с мен. Видяхме се, играхме, пяхме заедно в аулата на Чикагския университет. Имаше около 1000 човека и когато запяхме “Йовано, Йованке”, “Море сокол пие”, “Шумите – буките”, стана едно наистина голямо хоро. Американците даже играеха наши хора, които аз не знам. Всеки, който се занимава с музика, трябва да го прави от душа и сърце, защото публиката го усеща” – убеден е певецът.
Подчертава, че нашият фолклор е уникален, а “Пайнер” може да се нарече компания будител във фолклора, защото има прекрасни народни изпълнители с прекрасни народни песни, а това е най-голямото богатство за всеки един народ.
Последвайте ни за актуални новини в Google News