Здравко Мандаджиев и Цветан Маринов представиха въздействаща нова версия на големия фолклорен хит „Росни ми, росни, Росице“. Фолклорният бисер от Родопите е подплатен с красив видеоклип, който направи премиера в ефира на телевизия „Планета“ и в онлайн канала Planeta Folk Official.
Народната песен е с аранжимент на Цветан Маринов. Режисьор, сценарист и оператор е Николай Скерлев. В лентата специално участие взема Никол Ризова – Niki R:ce.
„С огромно вълнение ви представям моя нов видеоклип на една от най-популярните и обичани родопски песни – “РОСНИ МИ, РОСНИ, РОСИЦЕ”! Този път – в мое изпълнение с по-модерно и различно звучене, направено с много сърце, душа и любов към родопската музика! Аранжиментът е дело на Цветан Маринов – един невероятен китарист, музикант и човек, когото имах щастието да срещна заедно с неговата прекрасна половинка Ники във „Вилата на любовта“ в предаването „Един за друг“! Макар и за краткото време, в което живяхме заедно във вилата, имах възможност да се уверя какви страхотни, позитивни и талантливи хора са Цецо и Ники – пълни с енергия, доброта и вдъхновение! А освен всичко, Ники също допринесе с присъствието си за топлината и красотата на този проект“ – разказва Здравко Мандаджиев и продължава:
„А видеото… просто УАУ! Благодаря от сърце на режисьора Николай Скерлев, който създаде този вълшебен, емоционален и красив клип! Благодаря от сърце на моята Рада, както и на всички, които участваха в този проект – за труда, подкрепата и вдъхновението! И не на последно място – огромна благодарност към собствениците на механа “Мелницата” – с. Първенец, за тяхното гостоприемство, съдействие и усмивки, с които ни приеха по време на снимките! Пускайте звука докрай, споделяйте , коментирайте и нека усетим заедно магията на Родопите в ново, съвременно звучене!“.
Пeвецът Здравко Мандаджиев: Със съпругата ми Рада изживяхме една друга емоция
Здравко Мандаджиев показа „Жив мерак“ с обаятелната Стела от „Един за друг“ / Видео
„Росни ми, росни, Росице“ – текст
Росни ми, росни, Росице,
да ми омиеш лицесо,
да ми омиеш лицесо –
че ми изгори сърцесо.
Че ща да ида, Росице,
дено се сбират момине,
дено се сбират момине –
момине по попрелкине.
Та га ми дойде любено,
и корши мене да сьоднем,
с очинки да ма погльодне,
с устинки да ми продума.
На книжка да го изпишем,
на майка да го проводем,
да види майка, да знае
каква съм мома загалил.
На лице – бела, черноочка,
на снашка – тьонка, височка.
