Звездите на Пайнер

Звездите на “Пайнер“ изкушават с перфектни тела по бански / ВИЖ

Звездите на “Пайнер“ остават на лятна вълна, въпреки настъпилата вече астрономическа есен.

С хубави спомени от изминалите дни или пък с късна почивка през септември много от изпълнителите на музикалната компания показват снимки в мрежата, на които са запечатани вълнуващи моменти.

Галена, Цветелина Янева, Юнона и Лазар посрещат първия есенен уикенд по бански, а кадрите предизвикаха вълна от коментари от страна на почитателите им.

Глория, Яница и Джулия също захвърлят дрехите, за да се порадват на приятните слънчеви лъчи.

Дамян Попов неведнъж е споделял за любовта си към морето и плажа, за която ни припомня с хубави снимки от Лято 2020.

Ани Хоанг също се докосна до морския бряг през септември, а за финал Ивана е категорична: “Когато си с най-близките си хора, когато ти е щастливо, ти е все тая, че лятото си отивало…“

Ето кои звезди на „Пайнер“ изпратиха първолаците си

 

1 коментар към “Звездите на “Пайнер“ изкушават с перфектни тела по бански / ВИЖ”

  • Елисавета Багряна каза:

    МОЯТА ПЕСЕН

    Вземи ме, лодкарьо, в своята ладия лека,

    която безшумно цепи вълните смолни

    и сякаш проправя оттук до небето пътека,

    и сякаш се гони с чайките смели и волни.

    Когато излезем от залива, там на открито,

    и капки солени пръснат нашите устни,

    и вятърът южен надуе платната развити,

    и лодката бяла магьосана в път се впусне –

    тогава, лодкарьо, аз ще запея песен,

    нечувана песен – за моята малка родина,

    чието е име – облак над мене надвесен,

    чиято е песен – за мене мед и вино!

    Че пеят по жетва, пеят моми тъмнооки,

    момци ги припяват и вечер край порти причакват,

    и пеят по сватби, седенки в нощи дълбоки,

    и майки пеят – пеят, когато оплакват.

    О, песен такава – злокобно, сподавено-тиха,

    не си още чувал и може би никъде няма,

    защото и няма народ с орисия по-лиха

    и с мъка по-тежка, и с воля – безропотно няма.

    У нас планините лете не губят снега си,

    морето е малко, но име носи – Черно,

    и върхът е Черен, вечно сърдит и свъсен,

    и черна земята – плодна, но тъжна безмерно.

    Вземи ми, лодкарьо, в своята ладия лека,

    която не плашат вълните пенни и смолни,

    по тях да направим една безкрайна пътека –

    да стигнем небето, да стигнем чайките волни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error: Съдържанието е защитено!