Васил Найденов навърши 75 години на 3 септември 2025 г. В годината на житейския си юбилей легендарният певец споделя своите мисли за славата, публиката, клюките, интригите и мъдростта на годините.
„Тази слава адски задължава и аз не съм убеден, че всички ние заслужаваме тази слава. Има гениални певици. Те са, може би, родени свише, както една Арита Франклин или Стиви Уондър. Просто има гениални хора. И ние не трябва да се ограничаваме с това самочувствие, че хората ни пляскат и ни се радват. Само трябва да благодарим в това отношение“ – споделя легендарният пред камерата на „Събуди се“ по NOVA.
„Без публика си нищо. Кел файда, ако си награждаван цял живот, като накрая една песничка е 3-минутна. За 3 минути трябва да кажеш всичко. Ако успееш на някой нещо да му потече тук и да кажеш „О, това на мен ми се е случвало. Аз бях така влюбен. Обичах аз така, мразех така, страдах така”. Ако това не го засегнеш, тогава досвидания. За какво си си губил времето и на себе си, и на тези пред тебе?“ – подчертава той.

Публиката е като в римските театри
Любимецът на поколения българи споделя и своето усещане за публиката – как и от какво се влияе.
„Публиката е като в римските театри. Много пъти се влияят. Те обичат да гледат, да виждат човека, който е идеал и те сами си го създават. С Пугачова като работихме в една новогодишна програма тук в България, аз й се обадих. „И там наверху“ пееше. На върха какво се случва. И тя беше в много преносен смисъл – не само за върха на артистите, за върха на властимащите. Така че човек трябва много да внимава, защото публиката много бързо може да каже така. Тя не обича да вижда слаби хора. Иска да те вижда такъв, какъвто тя си е въобразила, че си. Понякога ти не си точно този герой, но тя изкуствено създава този мит около тебе и ако ти нарушиш този имидж, стават безкомпромисни“ – казва певецът.
На 75 години Васил Найденов продължава да бъде самокритичен: „В никакъв случай не харесвам как пея. И много рядко нещо ми е харесало. Пак въпросните архитекти, с които взимахме властта, един от тях е бивш китарист, то бивш китарист и бивш любовник няма, той изкара един концерт от Бургас. Аз не го бях виждал. И се оказва, че там съм пял прилично, обаче осветлението е отвратително, аз съм „като бой на негри в тунел”, като картинка. Но съм пял прилично и то доста добре. Така, че някога се и харесвам. Майка ми викаше: „Бе, гледай си пианото, не се занимавай с глупости”.
Именитият певец коментира и как гледа на всички скандали в музикалната гилдия: „Аз никога, когато се явявам, не желая обезателно да победя. Не съм от хората, които имат някакво самочувствие. И до ден днешен не можах това да го получа. И понякога така се учудвам на някои мои колеги, които сами се помпат, сами си бият инжекции, сами си обясняват колко са велики. Хубаво е това… Може би това его някак се задоволява. Но кому е нужно това? Човек цял живот се учи. Така си и умираш ненаучен, както казваше Стоянка Мутафова“.
Васил Найденов открито за скандала със Стефан Димитров и нотариалната покана от него
За казуса със Стефан Димитров: Аз няма да спра да пея тези песни
Във връзка с казуса със Стефан Димитров, свързан с претенциите за последната песен и желанието на композитора Васил Найденов да спре да пее съвместните им творби, певецът сподели:
„Аз няма да спра да пея тези песни, защото те са част от живота ми и са прекрасни песни. Стефан е един великолепен композитор – ние нямаме много като него. Ще изредя само: Митко Щерев, Тончо Русев, Стефан… Сто процента пропускам много други, някой да не се разсърди – Миряна Башева, Маргарита Петкова, Георги Константинов, Мишо Белчев… Не може, когато си създавал нещо с години, или си допринесъл за създаването му, да го хвърлиш и да кажеш с лека ръка: „Това – не.“ Аз не го разбирам това като нормално. Общо взето, струва ми се, че Стефан разбра какъв е законът“.

Клюките и интригите в гилдията
Признава, че през всичките тези години на сцената е трудно да се опази от калта, клюките и интригите. Не обича клюките и не може да приеме злословенето.
„Мисля, че моите колеги не ме мразят. Поне не в някакъв сериозен случай. Понякога сигурно ме плюят, но не са видели нищо лошо от мен. Някои от тях ги знам още от ранен пубертет. Други – в по-късен. Знам ги по всякакъв начин. На някои от тях съм помагал. Не мога да кажа, че някаква уникална любов е вървяла. Общо взето, аз не съм човек, който мрази. Понякога ме яд дотолкова, когато ме правят на малоумен и когато говорят неща, които не са истина. А музиката е достатъчно красиво нещо, за да си позволяваме да се гаврим с нея. По-хубаво от музиката едва ли има. Това е нещо, което те променя за минути – прави те по-добър, по-различен, пренася те в друг свят“ – обяснява Васил Найденов и е категоричен:
„Нямаме право с такава лека ръка – в името на някакви успехи или самозаблуда, или пък за да заблудим драгия зрител, да се подиграваме с това изкуство. Животът е толкова къс, че не е необходимо. Може би човек с времето започва да помъдрява. Сега вече ми е време малко да помъдрявам – станах на 75 години.
„Аз казвам, че обичам музиката – макар че много пъти, като се прибирам късно, си викам: „Майната му и така нататък!“ Защото нито си ял, нито си пикал, нито си… После се чудиш защо те боли стомахът. Аз преди работа не мога да ям – после не мога да подскачам. А на тези години е още по-трудно да се подскача. Има хора, които вече не могат и да ходят добре – камо ли да помнят текстове. А аз още помня текста. Аз си обичам професията“ – не крие певецът.
Най-хубавата награда
Чувства се оценен от хората тук и заявява: „О, да. Даже съм преоценен, макар че понякога съм казвал: „Майната му!“ Извинете за израза, ама не знам с каква по-хубава дума да заменя. Но, на тема публика – тук е моментът да благодаря на БГ Радио, че ми дадоха най-хубавата награда – наградата на публиката. От тази по-хубава награда няма. Още от „Мелодия на годината“ – винаги съм получавал наградата на публиката. Което означава, че може би и аз я заслужавам“.
„Животът е много къс и фактът, че сме частично психически здрави – както казваше шефът на Пазарджишката лудница, трябва да ни прави щастливи и по някакъв начин нека се обичаме малко повече. И наистина – не е лошо да останем малко повече българи“ – заключава той.
Последвайте ни за актуални новини в Google News










