Васил Найденов направи своята равносметка за отминалата трудна година, в която особено ощетени бяха хората на изкуството.
„Тя беше сложна за целия свят, не само за България, не само за мен. Мога да кажа, че не съм прекъсвал да работя почти през цялото време във всичките тези времена, когато беше позволено. Пътувах доста в провинцията. При нас рискът не е толкова голям, когато сме на голяма сцена, когато има разстояние между хората. Когато обаче сме в пиано бар, в ресторант или друго помещение, където хората са съвсем близо до нас… това са късни вечери или ранни сутрини, когато хората са вече пийнали, в настроение – там е малко особено положението. Може би музикантите са от най-ощетените, защото първите, които забраниха, бяхме ние. Не е лесно за много от нашите колеги, но, общо взето, когато има такъв световен проблем, това е нормално. И няма смисъл да се съпротивляваме, защото това е нашият живот и животът на много хора около нас. В случая трябва не само ние да се пазим, а да пазим и хората около нас, защото има смъртност, която никак не е малка. Аз не съм против тези мерки, които се въвеждат, защото просто няма друг изход. Тук въпросът е на живот и на смърт. И българският „оптимист“ би трябвало да се замисли в такива моменти, защото наистина това е пандемия“ – споделя звездата на българската музика в интервю за „Телеграф“.
За това как се прави изкуство по време на такава пандемия и какви са възможностите пред артистите, певецът обяснява: „То няма и как да се прави. На мен ми предложиха онлайн, някакви междинни положения… предложиха ми от няколко места. Обаче аз не съм съгласен с това, защото по принцип тази настолна работа не мога да я разбера нито като емоция, нито като… това е горе-долу положението с т.нар. пълни плейбеци и с конкурсите, които вървят на пълен плейбек, и с годишни музикални награди, които също вървят на пълен плейбек. Изкуството малко или много е нещо, което трябва да се ражда на сцената и което трябва да има някаква емоция. Този вид студийна емоция е много стерилна. В цялата тази работа няма живот. Може би хората се умориха от този тип безжизненост и липса на емоция, защото те не могат да го дефинират, не могат да го определят с музикални термини, но човекът, въобще публиката има страхотна интуиция и рано или късно усеща, че нещо не е в ред. Може би това нещо ще промени дори в световен план музиката, защото наистина живото е живо, дори да бъде леко фалшиво, с някакви технически проблеми, защото несъмнено на жив звук винаги има проблеми, които много пъти не зависят от нас. И въпреки всичко живото остава живо. Защото другото има някаква стерилност и от тази гледна точка започнах този разговор, защото да седнеш в средата на хола и да им пееш нещо не ми се връзва на мен и не ми звучи нормално. Има си място, където човек трябва да излезе, където трябва да доказва почти всяка вечер или през вечер на какво ниво е, защото нашата професия в това отношение никак не е лесна – създава илюзия, че всичко е много розово и много напудрено, особено като се пооблечем добре, като пуснат добро осветление, като има балет“.
Васил Найденов, който вече половин век е на върха в българската музика и има зад гърба си десетки хитове, е категоричен, че да си певец е трудна професия.
„Много от младите си въобразяват, че е изключително лесно. Не е толкова лесно, когато трябва да задържиш във времето това, което си направил, като трябва да го доказваш 5-10-15-20, понякога и 30 години. Въпреки че при мен не е било лесно през годините, доказвам го вече може би 50 години (смее се). Никак не е лесно, защото ти трябва посред нощ да бъдеш във форма. И ако погледнеш един такъв мой ден, особено когато пътувам до даден град. През това време не си ял, не си пил, взел си нещо набързо, ако си спрял на някоя бензиностанция. Отиваш на репетиция, имаш определен час, правиш звук, което е може би най-важното. Аз например не мога да ям преди участие, защото ставаш трудно подвижен, ставаш по-мързелив, ставаш неадекватен, почва да ти се спи, не ти е до пеене и до скачане. Така че аз избягвам преди работа да ям. Това означава, че става 11-12 часа, понякога даже и по-късно и вече между три и пет отивам да закусвам, обядвам, вечерям или не знам какво точно (смее се)… или нещо като много ранна утринна закуска. Но не е необходимо да се оплаквам. Ние сме свикнали на този стереотип“ – разказва именитият певец.
За Новата 2021 година си пожелава: „Дано през тази година да сме здрави. От това по-добро пожелание няма. То е практично и човешко. Трябва повече да се пазим и толкова да не хленчим. Тази разглезеност на някои хора малко ме дразни. Общувам с толкова много хора не само в България, но и някъде по света. Човек знае 2 и 200 и когато се случи подобно нещо, нормално е да го преживее не толкова драматично или пък да страда толкова. Случило се е, трябва да бъдем малко по-дисциплинирани и по-изпълнителни, защото тук става дума за човешки живот, който е най-скъпото нещо на света и който не може да бъде заместен нито с купони, нито с каквито и да било временни емоции. Да запазим не само нашия живот, а и на околните“.
Последвайте ни за актуални новини в Google News