Балканските награди – пренареждане в „А”-групата на фолка

Балканските музикални награди – това е събитието, което предизвика голямото говорене, поне в Интернет – независимото място за комуникация. Ще подчертая, както обичайно, че е необходимо да игнорираме крайните славославения и крайната критика, за да анализираме какви са актуалните тенденции и каква е равносметката.

Преди малко повече от година за първи път български музикален канал отвори ефира си и погледна по-мащабно на най-изявените сред балканските изпълнители.  Трудно осъществимата колаборация между медии, музикални компании и капризи на изпълнители бе преодоляна до известна степен и като че ли за първи път на Балканите прозряхме /е не всички, но пак е нещо/, че няма защо и няма смисъл да се сегрегираме.

“Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях”. /А.А. Милн/

Добре помним как миналата година на Балканските награди им тръгна по вода – дъжд, студ, гръмотевици даже, но концертът бе доведен до края. Тази екстремност на времето, плюс фактът, че такова събитие не бе правено, нямаше как да не удави донякъде емоцията от случващото се, още по-малко пък да превърне наградите в топ събитието на годината.

12 месеца по-късно публиката на площада и телевизионните зрители има защо да са доволни – впечатляваща сцена, изпълнители от различни стилове, силно присъствие на няколко от най-големите имена, зрелищност и наистина приповдигната атмосфера. Ако изключим един фрагмент – освиркването на турския изпълнител Emre Aydın от публиката /но и за това може да се намери обяснение, макар да няма оправдание подобно поведение към който и да е човек на изкуството/, празникът на балканската музика беше запомнящ се.

 
Била съм зад кулисите и съм проследявала десетки музикални събития и смея да твърдя, че организацията на Балканските музикални награди бе на онова ниво, което ги поставя редом до отличниците. Нямаше суматоха, нямаше изнервени служители, нямаше охрана, превишаваща правата си – всеки гледаше на ангажиментите си с настроение и перфектна подреденост.

Понеже най-същественото остава невидимо за очите, ще си позволя да отбележа, че сцената, концертът – това е кулминацията. За да се стигне до нея обаче, има един куп условности, които довеждат до успешния край. Е, организаторите бяха ювелирни в това отношение и заслужават поздравления. Журналистите имаха нужния достъп и видяха подготовката и цялото събитие отвсякъде. Вип-овете изпълниха отредените им места в ложата и се почерпваха, проследявайки концерта на отличниците на Балканите.

Зрителите очевидно се забавляваха и останаха докрай, за да се насладят на всеки звук. Като стана дума за звук, да отбележим, че все по-наложително е да се работи за избягване на малките технически гафове, каквито забелязваме във всяко едно директно събитие. За плейбека и дума не може да кажем – нищо ново в посока отстраняването му. Явно у нас така ще я караме и занапред.

Това, което издълбоко трябва да разровим и да анализираме обаче, е публиката – барометърът за това кой колко го бива. Е, честито на Емануела, Алисия и Теодора и на техните продуценти! Зрителите бяха категорични в оценките си и няма как да не отдадем внимание на аплаузите.

Емануела буквално се къпеше във фенската обич и сигурно, ако беше изпълнила желанието на многохилядната публика на площада да попее още, пак щеше да бъде викана на бис. Алисия недвусмислено показа, че дава цялото си сърце на хилядите, които я искаха още, и още и определено стоеше звездно на сцената. Теодора също се раздаде с удоволствие, потапяйки се в искрените овации на хората.

Джина Стоева получи заслужено внимание със специалния проект “Надежда”, на който, ако имаше повече ефирно време, сигурна съм щеше да се обърна по-голямо внимание в сценария.

Попфолк, поп, че даже рок музиканти усетиха, че публиката отдавна е скъсала с предразсъдъците си по отношение на музикалните стилове и приема изпълнителите, стига да са достатъчно въздействащи.

Крум, Йоанна, Нели Петкова се радваха на подкрепата на зрителите, представяйки новите си проекти.

 
Да си призная, че докато гледах Балканските награди, наблюдавах не само звездите, но и реакциите на хората, отношението им към случващото се на сцената, настроението като цяло. И да, търсех кои са слабите страни. Едва ли само аз съм тази, която си пожелава повече от най-ярките звезди да заблестят на тази сцена и да се намери начин церемонията по връчването на наградите да има по-голяма тежест, важност или както искате го наречете. Наложително е да се помисли, при прякото телевизионно излъчване по българските телевизии, да има осигурен директен превод в ефир. Най-вероятно и това ще стане с времето.

В Мрежата, където могат да се прочетат всякакви абсурдни мнения и където трудно приемат рокади в призовите позиции, на когото и на каквото и да било, покрай този концерт се заговори за разместване на лидерите и лидерските позиции в попфолка у нас. Интересно как едно музикално събитие, един концерт, влияе върху нагласите, обръща представите на хората и пренарежда играчите!? Без да обобщавам, ще отбележа само, че е малко рано за генерални изводи, но определено “Ара Мюзик” и “Diapason Records” имат силно шестмесечие на 2011 година, а по всичко личи, че са амбицирани и за повече. Да видим!

Впрочем от Балканика имат един много силен коз по отношение на концертите – не са потънали в рутината, няма я умората от еднотипността, не са обръгнали на повтарящите се действия, затова при тях креативността е така очевидна.

Срещу силния концерт на Балканика, подкрепен от силни спонсори, очакваме летния отговор на Планета, защото публиката се надява да има такъв, въпреки упоритите слухове, че лятно турне няма да има.

Какво излиза – масовият жанр се нуждае от масовата подкрепа на масовата публика, не по масите в заведенията, колкото и лъскави да са някои от тях, а на голямата сцена.

Добре е да помним, че късметът е на страната на смелите!