Антонина предсказва бъдещето

Няма лесен начин да задържиш интереса на публиката за дълго и „готови рецепти“ никога не са били достатъчни за Кралицата на провокацията – Антонина. В родния шоу бизнес има артисти, които без особени усилия успяват да привлекат вниманието на феновете върху себе си. Често силиконовият бюст или фриволното поведение пред камера са достатъчни. Скандалът в различните му форми е отколешен прийом на чужди и родни звезди.

Ярки образи, силни послания и все по-честата конфронтацията с табута в обществото са само част от стила на Антонина. Песни като „Прибиванье“ или „18+“ отдавна са спечелили почитателите на попфолка и като че ли прозвището „Кралица на провокацията“ отлично ѝ приляга.

„Аз никога не съм се стремяла към подобна титла, ако мога така да я нарека. Правя музика както я усещам и разбирам. За мен изкуството е начин да отговоря на въпроси, с които се сблъсквам в ежедневието си. Не виждам смисъл да се занимаваш с музика или каквото и да било изкуство, ако то не поражда реакция у хората. Артистът трябва да е подготвен за палитрата от чувства, които евентуално ще провокира, както и трябва да е готов за обратната връзка. Едни ще те харесват, други – не. Това е свещеното право на публиката – да избира любимците си“ – заявява певицата и допълва още:

„Опитвам се да съм откровена с хората, които ме харесват, и позитивна към тези, които не одобряват проектите ми. Както вече казах – това е тяхно право.“

Антонина избира теми за песните си, които са част от ежедневието на хората – начин на живот, модели на общуване, роли, познати на средностатистическия българин. Близостта до реалния живот кара публиката да се припознае в творчеството ѝ, да симпатизира на героите от клиповете ѝ или откровено да се гневи. Очевидно работата на изпълнителката е извън клишето, извън общоприетите от обществото норми за жанра, в който твори.

Изпълнителката си позволява да открие леко завесата пред нас:

„Новият ми проект е свързан с процеси, на които сега никой не обръща внимание. Това ще е проблем чак през 3020 година. И понеже това са случки от бъдещето, надявам се сега в настоящето да няма засегнати. През 3020 година ще стане като с друга моя песен – „Да не се объркаме“, която феновете преоткриха покрай дебата за Истанбулската конвенция. Сега ви казвам: Следете охлювите! Те са индикацията за едно променящо се общество“.