Антонина споделя своите мисли за различните жанрове по повод една случайна среща с неин отдавнашен приятел, който също е музикант.
„Всичко започна от една случайна среща. На един ъгъл почти се сблъсках с приятел, когото не бях виждала повече от десет години. Прекарахме почти час на улицата и всеки от нас разказваше на другия за времето, в което не сме се виждали. Той се беше превърнал в рок музикант, а аз в чалгаджийка. В онази секунда осъзнах, че сме от двете страни на барикадата, макар и да имаме една и съща кауза! И проблемът не е в различните изразни средства, които използваме, а в онова безсмислено разделение, в което изкуствено ни държат. Запитах се, защо у нас музиката ни разделя?“ – разказва изпълнителката.
Малкият пазар и боричканията за „слава“ правят оцеляването на музикалната сцена още по-трудно. Ето защо много от артистите в България не успяват да получат своята реализация. Разбира се, все още се наблюдават изключителни постижения и характерни индивидуалности в бранша, които не оставят аудиторията равнодушна.
„Има толкова много артисти, на които се възхищавам. Голяма част от тях имат многобройни почитатели и музиката им е истинско вдъхновение! Повечето от тези музиканти не вървят по отъпканите пътеки, а смело експериментират, смесвайки музикални похвати и изразни средства, нетипични за жанра, в който се изявяват. Няколко часа след тази случайна среща вече имах почти ясна идея какво е следващото парче, по което да работя. В началото го наричахме „Рок музика с камъни в нея“ ( б.а.Тери Пратчет „Музика на душата“), но по-късно се появиха и други заглавия, които вероятно ще са подзаглавия на песента. Мушмула Петрова и Мартин Биолчев направиха изключителни неща!“ – обяснява тя.
В епоха, в която „вече всичко е измислено“, умението да си гъвкав, да можеш да смесваш стилове, е ключово при създаването на едно произведение. В музикалната сфера доста често виждаме герои от литературата, в киното – имена от музиката, в литературата – елементи от поп културата. Тази амалгама от културни явления оформя съвременния облик на изкуството, а успешни артисти са онези, които смело посягат към различни изразни средства.
„Преди да започна да правя каквото и да било, трябваше да слушам доста музика. Никога не съм крила, че „Лъжа е“ на Преслава е песента, която много ми помогна при студийната работа. Слушах тази песен денонощно! Всички знаете за феноменалния ѝ успех. Смятам, че той се дължи на това, че Преслава звучи по правилния начин. Звучи като рок изпълнител, като рокът, който всички бихме искали да чуем, но никой не прави. Ако случайно някой прави такава музика, то тя остава дълбоко в дебрите на Интернет. Преслава всъщност е изпълнител, успял да стигне сърцата както на попфолк феновете, така и на рок аудиторията. Всъщност тази песен кара хора с различни възгледи да бъдат заедно. Благодарение на музиката да са като едно!“
Уникалността на изпълнителя се крие в стила му. На българската сцена има много ярки и неповторими артисти, чийто стил не можеш да объркаш.
„Всеки знае какво правят Слави и „Ку-ку бенд“. Те са изключителен пример за стил, оставил траен отпечатък в музикалната ни култура. Начинът, по който смесват попфолк и рок музика е завинаги в сърцата на хората. Нямаше как да не изслушам за пореден път едни от най-добрите им песни. Тук обаче дойде най-трудната част – не трябваше да звуча като Преслава и Слави, а като себе си! Започвах и се отказвах хиляди пъти, но Тери Пратчет се оказа прав. Когато тази музика влезе в теб, тя започва да живее свой собствен живот. „Като Едно“ е многопластово вдъхновение. „Като Едно“ е многолика. Защото в „Като Едно“ има различни индивидуалности. Смятам, че само обединени сме силни! Както в онази легенда за хана, който кара синовете си да счупят снопа с пръчки! Надявам се това послание да стигне до хората!“ – завършва певицата.
Последвайте ни за актуални новини в Google News