Антонина: „Болест“ не е диагноза, а начин да изживея действителността без болка

„Болест“ е заглавието на новия сингъл на Антонина, който ще бъде промотиран съвсем скоро. Песента е по текст на Мушмула Петрова, музика и аранжимент на Мартин Биолчев. Творчески тандем, с който певицата работи от години.

Но тази песен е различна. Едно – заради времето, в което е създадена, и второ – заради настроението на целия проект.

„Да, в тази песен се говори за неща, които всички ние преживяхме. Но най-характерното в нея е как аз се чувствах през това време и какво чувстваха хората около мен. Опитах се да събера всичко това и се получи една каша. Това е много странна песен! Объркана, болна, точно като времето, в което сме. Смятам, че “Болест“ ще е актуална, макар да е писана преди години. Но това, което прави тази песен важна за мен е, че оставам вярна на стила си. Да разказвам на хората важни неща, които така или иначе се случват. През друг поглед, по друг начин” – споделя певицата.

Фолк певицата Антонина напук на измамната представа за красота

Способността на Антонина да улавя пулса на времето и да го превръща в музика са я превърнали в изпълнител с ярко присъствие и стил, разпознаваем за феновете. Провокативна, скандална, пародийна, какви ли не са били епитетите, поставяни на изпълнителката. Но истината е една! В музиката й всеки открива нещо за себе си.

„Преди много години, когато станах „смешна“ това беше “УаУ”! След това много колеги решиха, че е доста окей и станаха смешни. Най-трудното нещо на света е да накараш някой да се усмихне, но най-най-най трудното е да се усмихне не на някаква глупост или простотия. Да се усмихне на себе си! От там идва и моята „скандалност“. Различни хора се откриват в песните ми. Някои си го признават и се усмихват, други смятат, че пея „за тях“ и ми се сърдят… Но няма равнодушни! Което е най-важно за мен“ – разказва изпълнителката.

Често за една болест съдим по симптомите й. Има специалисти, които твърдят, че не тях трябва да лекуваме, а причината. Но какви биха били симптомите и причината, когато говорим за изкуство?

„В последните години наблюдавам странни неща в телевизУра и не само там, в интернет, навсякъде… За мен по-ясни симптоми от това няма! Но каква е причината – не знам! Конспирация, мистерия – нямам идея! Защо някой ни тласка към истерия и разруха, всеки сам трябва да си отговори, наблюдавайки симптомите. „Болест“ не е диагноза, а опит да разкажа как аз виждам нещата, как ги чувствам. Има една фраза, която Мушмула написа: “Отдавна се захранвам с емотикони” – превърна се в любимата ми фраза от тази песен, защото наистина е така. Изграждаме живота си върху измислени чувства, хора и неща, а това ни убива! Не само като отделни хора, но и като общество” – обяснява изпълнителката.

Ако човек си пусне музика, филм или каквато и да било друга форма на изкуство от последните две-три години, ще остане с впечатлението, че никоя от грандиозните промени в живота ни не се е случила. Сякаш живеем с розови очила и не забелязваме действителността около себе си. Това е феномен, който се случва не само у нас.

„Може би хората се измориха от проблемите си, а може би проблемите са толкова тежки, че всички се правим на луди все едно ги няма. Но при всички положения според мен това е защитна реакция! – коментира Антонина и добавя още:

„Болест“ е може би нещо като терапия. Поне за мен. Начин да изживея действителността без болка. Да кажа на себе си и на другите: Хей, жива съм! Живи сме!”