Антонина създава един от емблематичните си проекти „Да не се объркаме“ преди близо 6 години и с това не просто слага начало на един нов етап от развитието си като артист, става от малцината артисти, които се осмеляват да говорят за различността.
„Сега всички говорят за това. Истанбулската конвенция скара политиците в парламента и предизвика широк дебат за третия пол. Всеки намери за свое задължение да се изкаже по темата и се изговориха, меко казано, доста глупости. През 2012 г. не беше много допустимо хора от ЛГБТ общността да стават част от музикални проекти. Те бяха запратени в тъмния ъгъл на медийната среда и предпочитахме да ги виждаме като фризьори, гримьори или стилисти, но никога в светлината на прожекторите. Никога не говорехме за техните проблеми и права, отнасяхме се с насмешка и неуважение, а сега се уплашихме, че ще бутнат парламентарните устои на Републиката и ще повредят децата ни!“ – казва певицата.
Антонина е от малкото изпълнители в жанра, които не остават равнодушни за проблемите в обществото и това се превръща в нейна запазена марка през годините. „Да не се объркаме“ вади на показ онези страхове на обществото, актуални и сега.
„В България има трансполови хора. Те имат своите права, независимо какво мислят Светият синод или патриотичните организации в страната ни. Малко след снимките на клипа едно от момичетата беше нападнато на улицата. Бяха я пребили зверски, защото е мъж с перука. На практика няма никакво значение дали пребиват мен като жена или пребиват мъж, който всъщност е жена и не може да се защити по никакъв начин! И в двата случая това е насилие над жена! Мога да ви дам и друг адекватен пример. Ако една жена идентифицира себе си като мъж, това значи ли че може да се бие с мъжете. Ако я нападнат на улицата и я пребият по кой закон ще я защитават?“ – обяснява изпълнителката.
Българското общество е консервативно и в голяма степен благодарение на тези ценности е оцелявало. Ясните граници на половете и отношенията между тях са ни съхранили като народ. Спорният документ, разделил обществото ни, е повод да се замислим и за толерантността, и за приемането на различните, но в никакъв случай не означава да се отречем от традициите и изконните си ценности.
„Хората с различен социален пол са част от обществото ни. Време е да говорим за това по нормален начин. Една транссексуална жена има същите проблеми, каквито имам и аз. Недопустимо е да превръщаме това в политически брътвежи и да настройваме една група от хора срещу друга! Това е езикът на омразата! В нормалните общества, когато се появява дискусия за насилие, хората слагат хаштаг в социалните мрежи, за да изразят подкрепата си към пострадалите. Ние слагаме хаштаг пред „дупара“. А що се отнася до третия пол, ще ви кажа едно: За да оцелее една жена в динамиката на времето, й се налага да развива чисто мъжки качества. Затова смело мога да сложа хаштаг и да кажа: „Аз съм от третия пол!“ – разказва Антонина.
Последвайте ни за актуални новини в Google News