Азис: Много ниска топка става цялата работа с шоубизнеса в България

YouTube рекорд за най-гледана, споделяна и преизпявана песен на попфолк артист. Участие в „Като две капки вода“, в което показа както смазващ актьорски потенциал, така и качества на универсален изпълнител. Едночасово интервю в прайм тайма на CNN Турция. Най-търсената личност в Google за територията на България според проучване на сп. Time. Това са само част от знаковите събития, с които Васил Боянов-Азис изпраща 2015 г.

Равносметката на човека, който накара фенове от два континента да запеят „Хабиби“, звучи като сбъдната мечта. Азис обаче е категоричен, че новата 2016-а ще е още по-успешна за него. „Монитор“ го разпита за повече подробности около начина, по който посреща празниците и предстоящите предизвикателства в кариерата му.

– Васко, да започнем от интервюто, което даде за CNN Турция наскоро. Как се стигна до това да получиш цял час в ефира на толкова престижна медия?

– Имам познати в Турция. Който се интересува, винаги може да ме намери, особено в ерата на Фейсбук – качват се снимки, хората се отбелязват, трети лица виждат, че се познаваме и се свързват. Така дойде поканата.

– Колко търсен си там всъщност? През изминалия месец бе в Бурса и Истанбул само в рамките на десетина дни, ескортираха те с вертолет …

– В годината ходя поне три пъти до Турция. Ескортират ме с вертолет, защото аз съм го пожелал. Аз съм от артистите, които имат изисквания към хората, с които работят. Държа на всеки детайл – от това с какво ще се придвижвам от точка А до точка Б, през начина, по който ще бъда посрещнат, до мястото, където ще спя. Това, че на БГ звездите им изглежда странно и претенциозно, си е лично техен проблем. Това, че те нямат самочувствието да изискват, знаейки, че няма да им бъде отвърнато подобаващо – защото те явно не заслужават подобно отношение, си е само техен проблем. Заслугата за това да ме уважават, да ме приемат, да ме ескортират и ако щеш, да ме телепортират, е само моя.

– В интервюто за CNN определяш турската публика като най-горещата. Последното ти участие в Истанбул е предизвикало километрични опашки пред клуба, хората са чакали с часове на студа, за да влязат…

– Не е нужно да коментирам това, снимките показват всичко. Просто тези хора обожават пеещите, можещите и са пристрастени към всичко, свързано с музиката. И наистина са най-горещата публика, пред която съм пял. Любовта им е най-силната, с която съм се сблъсквал до момента.

– Радваш се на невероятно уважение и популярност в южната ни съседка. Как гледаш на опцията да заживееш там някой ден?

– С най-голямо удоволствие бих живял там. Тук условията ми за работа са изключително мизерни. Общуването ми със собственици на клубове – или опитът, защото никой не се свързва директно с мен, е на много ниско ниво. Повечето от тях са случайно попаднали в този бизнес, за да изкарат парче хляб. Пазарят се като цигани за поемане на пътни разходи в размер на 50 или 100 лв. Много ниска топка става цялата работа с шоубизнеса в България, а концертите на Азис аз нямам намерение да ги принизявам толкова. В клубовете няма заден вход, няма самостоятелен санитарен възел. Артистите пикаят като кучета навън, зад заведенията. За гримьорни ползваме офиси, в които постоянно някой управител или сервитьор влиза и излиза, а ти си по гащи. Как искате да остана тук и да ми е хубаво? Ами невъзможно е, няма как да стане. Този бизнес тук издиша.

– През отиващата си година сбъдна своя детска мечта – да пееш на една сцена с Лепа Брена. Не си ли мислил за свой концерт в „Арена Армеец“?

– Не, това въобще не ми е цел! Аз на всяко излизане в чужбина пея пред 7000-8000 души. Аз крясъци на обожание съм чувал, сълзи съм виждал, мен с тази зала не можеш да ме впечатлиш. Не ми е интересна. Тя е за хора, които още искат да се доказват, а аз на кого още да се доказвам тук? Аз искам да се чувствам окей, да бъда платен както трябва и да бъда посрещнат както трябва.

– Да поговорим за истерията около „Хабиби“. Това е първото попфолк парче, което получи световен отзвук в социалните мрежи и има близо 12 милиона гледания до момента…

– Попадам на клипчета на хора от Тайланд, от Виетнам, от Англия, които не знаят български, а пеят песента! Истерията около „Хабиби“ няма обяснение, освен че хубавата песен няма граници. Това, че всички кръчми започват вечерта и завършват с нея, че диджеите по нощните клубове са затрупани с банкноти, надписани с моето име и песента… Това говори за една сбъдната мечта, ето така трябва да изглежда визитката на един артист пред света – да го пеят абсолютно всички! В близката една година няма да пускам нов сингъл – ще стоя мирен, за да се наложи още повече „Хабиби“… Макар че не знам повече накъде от това!

– Спомена надписаните банкноти, които всъщност са бакшиши в евро. Наскоро изрази възмущението си, че върху тях се драска, а стойността им често надвишава две средни пенсии за България…

– Да, трябва да имат повече уважение към парите. Най-вероятно са се напили и не внимават.

– А твоята финансова дисциплина каква е? Ти си човек, който днес печели достатъчно, но много добре помни от къде и с колко е тръгнал?

– Не мисля, че имам достатъчно, напротив. Аз имам нужди като на всички останали хора и харча като тях. Моите разходи са огромни. Всичко е така балансирано, че нищо да не ми липсва, но и нищо да не остава. Аз не съм богат, аз съм просто суперизвестен.

– В какво инвестираш най-много в себе си като продукт?

– Само в хубави песни, които аз пиша. Правя си сам всичко. Плащам само за аранжименти и на гост музиканти, които последния път даже отказаха да ми вземат парите, защото песента бе прекрасна.

– А вярно ли е, че има български артисти, които броят по 10 000 евро за песен?

– Да, при това много. Аз нямам право да изисквам от колеги да творят като мен, защото ако можеха да го правят, тогава и Азис нямаше да го има. Но малко от много – седни и работи сам върху музиката, която представяш! Все пак това е визитката ти пред целия свят.

– Колко е ефирното дълголетие на един такъв проект, след като е толкова скъп?

– Две седмици.

Източник: monitor.bg, автор: Надежда Попова